Кратка история на Бургаските корабостроителници разказа 86-годишният бургазлия инж. Тошко Маринов. Тя бе публикувана в популярната фейсбук група "Старият Бургас", заедно с няколко снимки:
През 1952 год. завърших бургаския „Техникум по механотехника”, а 1966 год. – Машинно инженерство във „ВМЕ – София”.
През 1952 год., след завършване на техникума, започнах редовна работа в новосъздадения завод (база) за корабостроене и кораборемонт, първоначално като корабен монтьор IV разряд, в последствие конструктор, главен конструктор, от 1968 год. – заместник директор по производството и техническите въпроси, а през 1987 год. като заместник генерален директор по производството до моето пенсиониране, поради навършване на пенсионна възраст на 06.09.1993 год.
Цялата ми трудова дейност и творене преминаха в бургаското корабостроене. Носител съм на сребърна значка „Почетен рационализатор” на НТС през 1967 год. и „Златен орден на труда” през 1974 год.
Преди 1948 год. в Бургас е извършвана корабостроителна и кораборемонтна дейност на малки дървени кораби (гимии) и на лодки, след 1930 год. в работилниците на Йосиф Сидеров и Илия Никитин и други частни работилници. След 1935 год. са създадени няколко частни кооперации и работилници за корабостроене и кораборемонт на Живко Йорданов – „Български лойд”, „Нов свят”, „БКС Черноморец”, „Пристанищна работилница” и др.
За сведение, през 1947 год. от тези работилници е построен 350-тонния товарен кораб „Тракия” – тримачтов, а през 1948 год. – 400-тонния товарен кораб „Септември”, плавали с товари до Турция, Гърция, Близкия Изток и други близки рейсове.
На 15.12.1948 год. на база горепосочените предприятия – одържавени – Бургаският областен съд с решение № 1742 създава предприятието „Кораборемонтна база” – държавно предприятие за тази дейност. В последствие се назовава: „Държавна кораборемонтна база”, „ ККЗ Илия Бояджиев”, „КОРБСО” АД, а накрая – „Бургаски корабостроителници” АД.
През 1948 год. базата е разположена в постройки на „Рибната борса” в района на Пристанище Бургас с работна площ около 5-6 декара, използвайки остарелите машини и съоръжения на горепосочените кооперации. С развитието на предприятието, с помощта на градското ръководство и ДСО „К” Варна, се разширява в две нови площадки със стари производствени сгради, дооборудвани с нови М.С., използвайки и някои стари от базата.
През 1969 год. бе отреден нов свободен терен на юг от Бургас, близо до двете площадки, с територия близо 1000 декара и акватория около 800 декара. Отпуснаха се 11.9 млн. лева за изнасянето на завода, започна се неговото изграждане – съвсем модерен, по съвременните технологии, М.С. и оборудване, отговарящ за строеж на кораби от 5 до 25 хиляди тона по специализацията на ДСО „К” и държавата (във Варна да се строят кораби от 25 до 100 хиляди тона, а в Русе – до 5 хиляди тона), както и да извършва докуване на кораби с тегло до 7600 тона. За целта бе изградено най-модерното съоръжение за спуск и докуване – „напречен слип” на фирма „ТАКРАФ” Германия (STA 76) – най-голямото, построено от тази фирма.
За главен проектант на завода бе определен „МАШЕЛПРОЕКТ” София, а за главен изпълнител – „Транстрой” Бургас с други подизпълните.
През 1976 год. заводът се изнесе напълно от старата площадка, като строителството продължи до 1990 год. с някои незавършени мощности.
Капитални вложения за изграждането:
- за изнасянето на нова площадка – 11.9 млн. лв.
- за два етапа на изграждане (1975г. до 1990г.) – 121.3 млн. лв.
(в това число 26 млн. лв. за спусковото устройство)
- след 1990 год. остана със задължение към кредиторите („Транстрой”, БНБ, завод за метални конструкции и др.) от 12.5 млн. лв.
Построиха се три завода – Корабостроителен, Кораборемонтен (огледален на корабостроителния) и „Специално строителство” (за военни кораби).
През 1948 год. основатели на базата са около 35 човека, предимно от кооперациите. С увеличаването на програмата, числеността расте ежегодно до 1600 човека в края на 1989 год.
Заводът е развит в пълна производствена структура – цехове, заводоуправление, технически отдели, икономически отдели, отдели, ръководещи производството в трите завода с централно ръководство, филиал на НИПКИК Варна и др.
До 1960 год. заводът строеше дървени кораби и ремонтираше такива. След тази година започна производството на малки метални кораби, като първият от тях е влекач с 200 к.с. за „Камъшит” Силистра. Така започна строителството на нови кораби за България и за износ. Построиха се серии плавателни съдове – 15 броя риболовни траулери за „Клайпеда” Литва, над 140 плаващи железобетонни ремонтни заводи за СССР и много други за р. Дунав и Черно море. В края на 1989 год. започна строежа на 12 хил. тонен продуктовоз за Норвегия.
За 40 години (от 1948г. до 1988г.) се построиха и предадоха 391 плавателни съда за България и износ и 15 специални кораба за СССР (пластмасови тралчици на мини).
След 1990 год. се спряха „КВ” за завода, спряха се серийните поръчки от СССР и Норвегия, местните корабособственици също отказаха и така започна да върви надолу, както всичко в нашата мила родина…
