Нашумяло видео с доставчик на пица, който упреква клиент, че не му е оставил бакшиш, разпали отново дебата за това дали бакшишът е доброволен жест или задължителен данък върху сметката.
Подобни ситуации зачестяват. В някои заведения вече директно начисляват „сервиз“ от 5, 10 или дори 15 процента върху сметката, превръщайки бакшиша в задължение, вместо да остане жест на признателност. Но истината е, че бакшишът не е част от менюто, а начин клиентът да покаже, че е доволен от обслужването.
Самите ние наскоро станахме свидетели на нагледен пример в известно заведение на плажа в Бургас, до капаните. Поръчахме си коктейл и бира. Сервитьорката донесе топла бира. След като направихме забележка, тя я смени – но пак с топла. При второто ни възражение, барманът все пак извади отнякъде една студена бира. Това е елементарно отношение към клиент, но истинският проблем дойде после: при сметка от 23 лева подадохме две банкноти по 20, а сервитьорката върна само 10 лева. Останалите 7 лева сама си ги удържа като бакшиш, без изобщо да ни пита дали искаме да оставим такъв.
В разговора се оправда, че „колежките са нови“, „бирата е била в хладилника, ама току-що заредена топла“ и че „нямало какво да направят“. А всъщност имаше – да си свършат работата професионално.
Именно тук стои проблемът: когато служителят очаква бакшиш като задължение, той губи стимул да заслужи уважението на клиента. Това изкривява самата идея на бакшиша. Ако тръгнем по тази логика, защо тогава да не оставяме бакшиш на касиерите в магазина, на служителите в администрацията или на счетоводителя? Нали и те вършат работа пряко с хора.
Бакшишът е оценка за добро обслужване, а не автоматична такса. Той трябва да бъде заслужен, а не изискван или присвояван.
