Свободата на две колела
— Татко, защо хората, които карат мотори, изглеждат толкова щастливи?
— Сине, според мен те са луди.
Луди, защото не се вписват в рамките, които светът е наложил. Луди, защото не ги е грижа за утрешния ден. Луди, защото живеят, без да се страхуват. Но може би именно в това се крие тайната на тяхното щастие.
Те имат своя странна философия – вярват, че са свободни. Вярват, че светът е техен, че пътят няма край, че животът е нещо повече от просто оцеляване. Те не се страхуват от вятъра – обичат го. Усещат как той брули лицата им, как дъждът ги мокри, как слънцето ги изгаря, и това им напомня, че са живи. Докато другите бързат нанякъде, затворени в колите си, те усещат всеки километър с цялото си тяло.
Наричат приятелите си братя. Дори и да не се познават, се поздравяват на пътя – един жест, който означава: „Аз знам, че и ти си като мен. Аз знам, че и ти разбираш.“ Когато слязат от моторите, се прегръщат сякаш не са се виждали от години, дори да се срещат за първи път. Те си помагат, защото знаят – на пътя всички са едно цяло.
Живеят ден за ден. Знаят, че могат да умрат във всеки момент, но не им пука. За тях страхът е просто дума, а не пречка. Те са избрали да живеят така – без да броят дните, а да ги изживяват докрай.
— Татко, ще ми купиш ли мотор?
Въпрос, който плаши всеки родител. Но какво да отговориш, когато знаеш, че свободата не може да бъде обяснена, тя трябва да бъде усетена? Как да обясниш, че рискът не е нещо, от което да се бяга, а част от самото приключение?
Истината е, че моторът не е просто машина. Той е начин на живот. И веднъж щом усетиш вятъра в лицето си, веднъж щом чуеш ритъма на двигателя под себе си, веднъж щом разбереш какво значи да бъдеш истински свободен – няма връщане назад.
