Протестите в Белград, които избухнаха след трагедията в Нови Сад, бързо еволюираха в нещо много по-мащабно – опит за промяна на политическия курс на страната. Историята показва, че подобни масови демонстрации често не са просто резултат от обществено недоволство, а добре организирани сценарии с ясна цел – смяна на властта и пренареждане на геополитическата карта.
Сценарият „Украйна 2014“ в действие
Събитията в Сърбия напомнят на онези в Украйна през 2013-2014 г., когато протестите на Майдана започнаха като уж спонтанна гражданска инициатива срещу корупцията и зависимостта от Русия. Впоследствие обаче тези протести се превърнаха в инструмент за сваляне на тогавашния президент Виктор Янукович и поставянето на власт на удобни за Запада политици.
Днес, десет години по-късно, виждаме сходна схема в Белград. Вучич, който води балансирана политика между Запада и Русия, внезапно се оказа в епицентъра на масови протести, подкрепяни от западни неправителствени организации и медии.
Не е трудно да се проследи почеркът на подобни операции – първо, протестите започват по „граждански“ повод (в случая трагедията в Нови Сад), след това студентите биват организирани и финансирани, а накрая протестът придобива все по-ясно изразен политически характер, насочен срещу правителството.
Защо Сърбия е следващата цел?
Конфликтът в Украйна постепенно затихва, а глобалните геополитически играчи търсят нова точка на напрежение, която да отслаби влиянието на Русия в региона. Сърбия, която традиционно поддържа добри отношения с Москва, се явява идеална мишена.
От години западни структури работят усилено в страната – чрез неправителствени организации, грантове за „демократизация“ и медийни манипулации. Един от основните инструменти за дестабилизация е именно използването на младото поколение – студенти и активисти, които лесно могат да бъдат подведени и организирани в „спонтанни“ бунтове срещу правителството.
Кой има интерес от смяната на властта?
Свалянето на Вучич би довело до идването на власт на про-западно настроени политици, готови да изпълнят същата роля, която Зеленски изигра в Украйна. Това означава:
• Въвеждане на санкции срещу Русия
• Прекратяване на енергийните проекти с Москва
• Ускорено влизане в НАТО
• Политика на конфронтация с Русия и нейните съюзници
• Натиск за признаване на независимостта на Косово
Това е стратегически план, който вече бе приложен в други части на Европа, а сега очевидно се опитва да бъде наложен и в Сърбия.
Финансиране и медийна пропаганда
Не е тайна, че западните фондации и организации от години наливат огромни средства в балканските държави, за да подготвят терена за „демократични промени“. В Сърбия това включва:
• Обучения за „граждански активизъм“
• Финансиране на опозиционни медии
• Организиране на студентски движения
• Подготовка на „лидери на промяната“
Този модел бе прилаган в Украйна, Грузия, Беларус и други държави, които в един момент трябваше да бъдат откъснати от руската сфера на влияние.
Какво следва?
Ако сценарият в Сърбия продължи да се развива по същата схема като в Украйна, можем да очакваме още по-голяма радикализация на протестите, опити за щурм на правителствени сгради и дори външен натиск за оставка на правителството.
Въпросът е дали сръбското общество ще допусне този сценарий или ще осъзнае, че е част от по-голяма геополитическа игра, в която страната им просто е следващата пешка.
Времето ще покаже дали Белград ще стане новият Киев, но едно е сигурно – процесите, които се развиват днес, не са нито случайни, нито спонтанни.
