Известната журналистка Лияна Панделиева сподели доста интересна и същевременно притеснителна случка на своя профил във Фейсбук. След въпросната ситуация, би трябвало да се запитаме: безопасни ли са българските пощи и защо законите в такова учреждение не се спазват? Публикуваме ви написаното от Лияна без редакторска намеса:
Случка в пощенски клон в "Младост". Влизам да изпратя пакетче, на гишето вече стои човек, чиято сума за пратка е щракната на компа. Искат му лична карта и той казва: "Нямам".
Служителката: Как така нямате? Не можем да изпратим пакета без личен документ!
Клиентът: Хей така, нищо нямам. (говори с акцент)
Служителката: Господине, не можете дори да се движите по улиците без никакъв документ за самоличност. Номер на чужденец тогава, валиден паспорт?
Клиентът: Взел го е посолство
Намесвам се аз: Нито едно посолство не събира паспортите на гражданите си по никаква причина.
Клиентът: Мойто посолство взе.
Настоявам да се разкара, щото ни бави и да си върви, защото не може да прати нищо без установена самоличност. Питам за къде е пратката. Казват ми: За Иран. Питам какво съдържа. Не знаели. Вече кипвам и им казвам да прекратят този цирк на мига. Те обаче питат мъжа какво е сложил в пакетчето и той казва: "Ами джиесем".
Наличните хора в клона подскачаме до един. Аз нареждам на служителката незабавно да отвори пакета. И оттам си излиза един средно употребяван джиесем. Клиенът обяснява, че негов приятел си го забравил и той му го праща. В този момент... познайте! Пощенската служителка започва да звъни по шефове, за да пита как да изпрати джиесема, защото вече били осчетоводили изпращането на колетчето. После изпада в паника, че към джиесема има батерия (о, чудо!). Казвам незабавно да прекратят всякакви опити да изпратят колета, но дамата упорито звъни по някакви началства. Кипва ми и звъня директно на шефско ниво от ръководството на Български пощи. Две минути по-късно напъните джиесемът от неидентифициран иранец, който трябваше да замине към друг иранец в Иран бяха преустановени.
Чудя се обаче колко ли неща могат да заминат ей така през нашите пощи, просто защото някой не знае как да сторнира регистрирано плащане? И как, по дяволите, след като дори шоколад и блузка изпращам за чужбина отворени, този мангал можа да пробута пакет за Иран и никой да не го попита какво съдържа, докато клиентите в клона не се разбунтувахме?
Или просто забравям - тук имаме дюнерджийници, значи сме етнически остров на мира и благоденствието. Предстоящата арабска война е извън времето и пространството за нас...