Войната в Украйна продължава вече повече от две години, а реалността на бойното поле остава безмилостна – огромни загуби на хора, разрушени градове и значителни териториални отстъпления. Въпреки военната помощ от Запада, Украйна се намира в тежка позиция, а фронтът не предлага много поводи за оптимизъм. Това са факти, които всеки може да види.
Въпросът обаче е защо, когато някой посочи тези обективни реалности, веднага бива обвинен в „руска пропаганда“? Защо дори излагането на простата истина предизвиква такава остра реакция у определени хора?
Емоционална привързаност и политическа ангажираност
Първата причина е чисто психологическа – хората, които силно подкрепят дадена страна в конфликт, често приемат всяка негативна новина за нея като лична атака. Те са вложили емоции, вяра и дори лична идентичност в тази кауза. За тях признаването на военните трудности на Украйна не е просто анализ на фактите, а удар върху убежденията им.
Освен това, в западните общества войната беше представена не само като военен сблъсък, а като битка между „доброто и злото“, между демокрацията и диктатурата. При такава рамка на конфликта, всяко мнение, което не подкрепя „правилната“ страна безусловно, се възприема като опасно или дори предателско.
Страх от алтернативни наративи
Друга причина е медийното пространство, което от началото на войната следва една определена линия – че Украйна ще победи, че Русия е на ръба на колапса и че всякакви съмнения в този сценарий са неправилни. Когато реалността започне да се разминава с този разказ, много хора изпитват когнитивен дисонанс – неприятното чувство, че вярванията им може би не отговарят на истината. Вместо да приемат нова информация, някои избират да атакуват носителя на новините.
Политически интереси и пропагандни инструменти
Не бива да се подценява и фактът, че в геополитическите конфликти информацията винаги е била оръжие. Има среди, които целенасочено се стремят да поддържат определен наратив, независимо от случващото се на бойното поле. Те използват тактиката на „етикетиране“ – ако кажеш нещо неудобно, просто те заклеймяват като „пропагандист“.
Това не означава, че руската пропаганда не съществува – напротив, тя също работи активно и разпространява собствени изкривени наративи. Но автоматичното заклеймяване на всеки неудобен факт като „пропаганда“ само засилва поляризацията и пречи на реалния анализ.
Как да говорим за войната обективно?
Истината е, че войната не върви в полза на Украйна, поне засега. Това не означава, че подкрепата за Украйна е безсмислена – означава просто, че ситуацията е сложна и далеч от оптимистичните прогнози от 2022 г.
Обективността не трябва да се бърка с подкрепа за една или друга страна. Да признаеш трудностите на Украйна не означава, че подкрепяш Русия. Да признаеш, че Русия също има свои проблеми, не означава, че защитаваш Украйна.
Войните не се печелят с пожелателно мислене. Истината е необходима, дори когато е неудобна. И ако наистина искаме честен разговор, трябва да спрем да използваме думата „пропаганда“ като удобен начин да заглушим фактите.
