През изминалата нощ се появиха данни за въздушни удари по района на Техеран и съседния град Карадж. Според регионални източници и местни кореспонденти са поразени обекти в северните и западните части на иранската столица, като се съобщава и за прекъсвания на електрозахранването в отделни зони.
Информацията се разпространява основно чрез близкоизточни медии и канали на място. Към момента липсва пълно и независимо потвърждение от всички големи международни агенции за точния мащаб и характера на ударите, включително дали целенасочено е атакувана енергийната инфраструктура.
Това, което е ясно, е друго. Ескалацията вече не е на ниво изолирани военни обекти. Дори самото появяване на подобни информации показва, че конфликтът навлиза в фаза, при която критична инфраструктура в големи градове започва да влиза в обхвата на ударите. Това директно променя риска за цивилното население и отваря сценарий, при който токът и водата се превръщат в инструмент на войната.
Близкият изток влиза в още по-опасна фаза. След ултиматума на Доналд Тръмп към Техеран да отвори Ормузкия проток в рамките на 48 часа, Иран обяви, че при удар по неговата енергийна система ще отвърне по енергийни обекти в целия регион. Сред посочените цели са електроцентрали и съоръжения, свързани с водоснабдяването в Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт и Йордания. Reuters и AP потвърждават, че Иран е отправил такива заплахи след американското предупреждение за удари по иранската енергийна инфраструктура.
Според Reuters Тръмп е заплашил да „унищожи“ ирански електроцентрали, ако Техеран не възстанови корабоплаването през Ормузкия проток. Именно след това Корпусът на гвардейците на ислямската революция заяви, че при подобен сценарий ще бъдат атакувани енергийни обекти в държави, където има американски бази или интереси.
Тук идва най-опасната част. Ако този сценарий се задейства, войната излиза от рамката Иран–Израел–САЩ и влиза директно в цивилната инфраструктура на целия Залив. А това вече не е само военен сблъсък. Това е риск от спиране на ток, вода и базови услуги за милиони хора. AP съобщава, че в иранските заплахи са фигурирали и обекти като обезсоляващи инсталации и електроцентрали, включително ядрения комплекс Барака в ОАЕ. По-късно Reuters отбеляза, че Техеран е дал назад по темата с обезсоляващите станции и е започнал да твърди, че не цели цивилна инфраструктура. Самият факт, че такива обекти изобщо се назовават, показва докъде е стигнала ескалацията.
Международната агенция по енергетика вече предупреди, че войната около Иран е „голяма, голяма заплаха“ за световната икономика. По данни на AP вече са засегнати десетки енергийни обекти в девет държави, а рискът надхвърля дори енергийните шокове от 70-те години.
Част от разпространяваните в мрежата данни, включително конкретните числа за разрушени жилища, търговски обекти и медицински центрове в Иран, не успях да потвърдя от надеждни международни източници. Същото важи и за твърдението в този вид, че САЩ вече са нанесли нощни удари точно по енергийната инфраструктура на Техеран с потвърдени прекъсвания на тока. Има данни за нови удари по Техеран и за поражения по инфраструктура, но за тези конкретни формулировки и числа липсва надеждно независимо потвърждение в проверимите източници, които прегледах.
Изводът е ясен. Регионът вече не се движи към деескалация, а към сценарий, при който цивилната инфраструктура се превръща в легитимна мишена. Това е точката, в която войната спира да бъде „далечен конфликт“ и започва да прилича на рецепта за масова хуманитарна криза, енергиен шок и паника на пазарите. Следващите часове няма да решат само съдбата на Ормузкия проток. Те ще покажат дали Близкият изток влиза в още по-мръсна фаза, в която токът и водата стават оръжие.
