Родени:
Георги Колушки (1864 – 1944) - български химик
Владимир Василев (1883 – 1963) - български критик
Иван Наков (1891 – 1977) - български политик
Диляна Грозданова (1957) - български журналист
Евгения Раданова (1977) - българска спортистка (шорттрек)
Христо Йовов (1977) - български футболист
Христо Георгиев Йовов е български футболист, играч на Левски. Играе на постовете нападател и атакуващ халф.
Роден е на 4 ноември 1977 г. в Своге. Като юноша, Йовов се състезава за Левски.
Играл е още в Литекс (Ловеч), Локомотив (София) и немския Мюнхен 1860. За "Левски" дебютира през есента на 1994.
Шампион на България през 2006 и 2007 г. с "Левски". Носител на купата на страната през 2001 и 2004 с "Литекс" и през 2005 и 2007 с "Левски".
Вицешампион през 1996 с "Левски" и през 2002 с "Литекс", бронзов медалист през 2003 г. с "Литекс". Голмайстор на България през 2001 г. с 19 гола за "Литекс".
В началото на 2008 г. преминава в кипърския Арис Лимасол. В новия си отбор Йовов не се чувства щастлив и изявява желание да се върне в синия отбор, от който също се интересуват за играча. На 02 февруари 2009 година, Йовов подписва договор с ПФК Левски за период от 1,5 години, завръщайки се в клуба.
През пролетта на 2009 година вкарва най-бързият гол в "А" група (19 сек.) срещу отбора на Локо Пловдив на Герена.
В евротурнирите има 41 мача и 7 гола (10 мача в КЕШ - 7 за Левски и 3 за Литекс, 2 мача и 1 гол за Левски в КНК и 29 мача и 5 гола в турнира за купата на УЕФА - 17 мача и 4 гола за Левски и 12 мача и 2 гола за Литекс). Отбелязва гол на световният и европейски шампион по футбол - Фабиен Бартез.Христо прави това в мача от 4-ят кръг за купата на УЕФА на 01.12.2005. Тогава Левски (София) приема отбора на Фабиен Бартез-Олимпик (Марсилия) и го побеждава с 1-0 именно с красив гол на Христо Йовов.
Починали:
Иван Лазаров (1889 – 1952) - български скулптор
[caption id="attachment_58330" align="alignleft" width="212"]
снимка: literaturensviat[/caption]
Веселин Ханчев (1919 – 1966) - български поет
Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66).
За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен клас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Петър Димков (1886 – 1981) - народен лечител
Събития:
1856 г. — В Галац се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по Дунав.
1906 г. — Съставено е двадесет и седмото правителство на Княжество България, начело с Димитър Петков.
1913 г. — В България е учреден Върховен административен съд.
Върховният административен съд (ВАС) е държавна институция в България, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване.
ВАС разглежда жалби и протести и срещу актове на Министерския съвет, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закона.
Председателят на Върховния административен съд се назначава от президента на Република България за срок от 7 години по предложение на Висшия съдебен съвет. Той осъществява функциите, свързани с организационното ръководство на работа на съда и го представлява пред държавните институции; свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите на пленума; прави предложение за издаване на тълкувателни решения; предлага на пленум разпределението на съдиите по колегии; назначава и освобождава служителите в съда.
Върховният административен съд разглежда делата като касационна институция в тричленен състав, свързани с жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на други ведомства, подчинени на Министерския съвет, на областни управители и др.
Върховният административен съд разглежда и делата, свързани с жалби и протести срещу незаконосъобразни нормативни актове на Министерския съвет, на министрите и ръководителите на ведомства, подчинени на правителството, от
петчленен състав. От петчленния състав се разглеждат и жалбите срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване.
Върховният административен съд съществува в няколко периода от историята на страната - през 1913-1922 година, през 1934-1948 година и след 1996 година. Той е създаден за пръв път със Закон за административното правосъдие от 1912 година и започва да функционира на следващата година, като поема главно функциите на дотогавашното Административно отделение на Върховния съд. През 1922 година Законът за административното правосъдие е отменен и съдът е закрит. Той е възстановен след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година. Комунистическата Димитровска конституция от 1947 година премахва съдебния контрол на администрацията и ВАС е отново закрит.
Конституцията на Република България от 1991 година предвижда създаването в едногодишен срок на Върховен административен съд. Това изискване не е спазено и ВАС е възстановен едва през 1996 година.
1945 г. — Ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция.
1952 г. — Създадена е Българската търговско-промишлена палата.
1962 г. — На пленум на ЦК на БКП Антон Югов е освободен от поста министър-председател на България, а Вълко Червенков е изключен от БКП.
По материали от bg.wikipedia.
Христо Йовов (1977) - български футболист
Христо Георгиев Йовов е български футболист, играч на Левски. Играе на постовете нападател и атакуващ халф.
Роден е на 4 ноември 1977 г. в Своге. Като юноша, Йовов се състезава за Левски.
Играл е още в Литекс (Ловеч), Локомотив (София) и немския Мюнхен 1860. За "Левски" дебютира през есента на 1994.
Шампион на България през 2006 и 2007 г. с "Левски". Носител на купата на страната през 2001 и 2004 с "Литекс" и през 2005 и 2007 с "Левски".
Вицешампион през 1996 с "Левски" и през 2002 с "Литекс", бронзов медалист през 2003 г. с "Литекс". Голмайстор на България през 2001 г. с 19 гола за "Литекс".
В началото на 2008 г. преминава в кипърския Арис Лимасол. В новия си отбор Йовов не се чувства щастлив и изявява желание да се върне в синия отбор, от който също се интересуват за играча. На 02 февруари 2009 година, Йовов подписва договор с ПФК Левски за период от 1,5 години, завръщайки се в клуба.
През пролетта на 2009 година вкарва най-бързият гол в "А" група (19 сек.) срещу отбора на Локо Пловдив на Герена.
В евротурнирите има 41 мача и 7 гола (10 мача в КЕШ - 7 за Левски и 3 за Литекс, 2 мача и 1 гол за Левски в КНК и 29 мача и 5 гола в турнира за купата на УЕФА - 17 мача и 4 гола за Левски и 12 мача и 2 гола за Литекс). Отбелязва гол на световният и европейски шампион по футбол - Фабиен Бартез.Христо прави това в мача от 4-ят кръг за купата на УЕФА на 01.12.2005. Тогава Левски (София) приема отбора на Фабиен Бартез-Олимпик (Марсилия) и го побеждава с 1-0 именно с красив гол на Христо Йовов.
Починали:
Иван Лазаров (1889 – 1952) - български скулптор
[caption id="attachment_58330" align="alignleft" width="212"]
снимка: literaturensviat[/caption]
Веселин Ханчев (1919 – 1966) - български поет
Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66).
За пръв път печата през 1934.Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен клас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Петър Димков (1886 – 1981) - народен лечител
Събития:
1856 г. — В Галац се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по Дунав.
1906 г. — Съставено е двадесет и седмото правителство на Княжество България, начело с Димитър Петков.
1913 г. — В България е учреден Върховен административен съд.
Върховният административен съд (ВАС) е държавна институция в България, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване.
ВАС разглежда жалби и протести и срещу актове на Министерския съвет, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закона.
Председателят на Върховния административен съд се назначава от президента на Република България за срок от 7 години по предложение на Висшия съдебен съвет. Той осъществява функциите, свързани с организационното ръководство на работа на съда и го представлява пред държавните институции; свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите на пленума; прави предложение за издаване на тълкувателни решения; предлага на пленум разпределението на съдиите по колегии; назначава и освобождава служителите в съда.
Върховният административен съд разглежда делата като касационна институция в тричленен състав, свързани с жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на други ведомства, подчинени на Министерския съвет, на областни управители и др.
Върховният административен съд разглежда и делата, свързани с жалби и протести срещу незаконосъобразни нормативни актове на Министерския съвет, на министрите и ръководителите на ведомства, подчинени на правителството, от петчленен състав. От петчленния състав се разглеждат и жалбите срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване.
Върховният административен съд съществува в няколко периода от историята на страната - през 1913-1922 година, през 1934-1948 година и след 1996 година. Той е създаден за пръв път със Закон за административното правосъдие от 1912 година и започва да функционира на следващата година, като поема главно функциите на дотогавашното Административно отделение на Върховния съд. През 1922 година Законът за административното правосъдие е отменен и съдът е закрит. Той е възстановен след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година. Комунистическата Димитровска конституция от 1947 година премахва съдебния контрол на администрацията и ВАС е отново закрит.
Конституцията на Република България от 1991 година предвижда създаването в едногодишен срок на Върховен административен съд. Това изискване не е спазено и ВАС е възстановен едва през 1996 година.
1945 г. — Ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция.
1952 г. — Създадена е Българската търговско-промишлена палата.
1962 г. — На пленум на ЦК на БКП Антон Югов е освободен от поста министър-председател на България, а Вълко Червенков е изключен от БКП.
По материали от bg.wikipedia. 
