На днешния ден… Роден е първият български генерал Сава Муткуров. И още от 16.12

Родени: [caption id="attachment_60288" align="alignleft" width="300"] снимка: bulgarianhistory[/caption] Сава Муткуров (1852 – 1891) – първият български генерал Сава Атанасов Муткуров е роден на 16 декември (4 декември стар стил) 1852 г. в Търново. Ген. Сава Атанасов Муткуров е генерал-майор от пехотата. Първият български генерал. Завършил Юнкерското пехотно училище в Одеса. Първият български офицер, получил орден За храброст 1-ва степен. Регент на Княжество България (1886-1887). Военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов. Участва активно в осъществяване Съединението на България през 1885, като в периода от 6 до 8 септември е член на временното правителство, образувано след преврата в Пловдив. По време на Сръбско-българската война (1885) командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14-15 ноември). След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командващ 5-та пехотна бригада. След проруския преврат (1886), целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, заедно със Стефан Стамболов, той е сред основните организатори на контрапреврата. След абдикацията на княз Ал. Батенберг, на 7 септември 1886 г е избран за един от тримата регенти на Княжеството. Остава на този пост до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато, заради избора на нов български княз - Фердинанд I. На 1 септември с.г. става военен министър в кабинета на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в чин генерал-майор. Награди: Орден "За храброст" I степен и IV степен, 2-ри клас; Орден "Св. Александър" I степен без мечове и II степен с мечове; Орден "За заслуга" – сребърен. Умира на 15 март 1891 г. в Неапол. Погребан е в църквата "Свети Спас" в София. Христо Татарчев (1869 – 1952) - български революционер Никола Стоицев (1880 – 1952) - български учител Христо Топракчиев (1888 – 1912) - български авиатор Николай Хрелков (1894 – 1950) - български писател и преводач Асен Христофоров (1910 – 1970) - български икономист Цветана Романска-Вранска (1914 – 1969) - българска фолклористка Иван Пейчев (1916 – 1976) - български поет и драматург Трифон Силяновски (1923 – 2005) - български композитор и пианист Васил Анков (1939 – 2009) - български футболист Стефан Солаков (1942) - български журналист Бойка Асиова (1945) - български журналист и писател Иван Иванов (1951) - български актьор Албена Вулева (1975) - българска телевизионна водеща   Починали: Григорий Доростоло-Червенски (1828 – 1898) - български духовник Иван Цончев (1858 – 1910) - български военен и революционер Янаки Паскалев (1865 – 1933) - български революционер Никола Маринов (1879 – 1948) - български художник [caption id="attachment_60289" align="alignleft" width="191"] снимка: bg-history[/caption] Трайчо Костов (1897 – 1949) - български политик Трайчо Костов Джунев е политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от водещите фигури в БКП и вицепремиер в няколко поредни правителства (1946-1949). Осъден на смърт при чистка в партията, след показен политически процес през 1949 г. През март 1949 г. Трайчо Костов е отстранен от правителството (като вицепремиер и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През юни с.г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито, Костов е осъден на смърт. През нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен. Цанко Лавренов (1896 – 1978) - български художник Райчо Райков (1951 – 2006) - български тв журналист Атанас Джурджев (1941 – 2007) - български кардиолог Манол Манолов (1925 – 2008) - български футболист и треньор Едуард Генов (1946 – 2009) - български общественик и политически затворник Събития: [caption id="attachment_60290" align="alignleft" width="300"] Дворецът на нациите в Женева
снимка: bg.wikipedia[/caption] 1920 г. — България става член на Обществото на народите. На 16 декември 1920 година, България е приета за член на ОН. Следващата година е открито и българско представителство при ОН, чието седалище е в българското генерално консулство в Женева. Обществото на народите (ОН) е международна организация, създадена след Първата световна война (1914-1918). ОН е образувано от 27-те държави - победителки и 5-те доминиона на Великобритания. Към тях са поканени да се присъединят и 13 неутрални държави. За седалище на ОН е избран град Женева. Решенията на Общото събрание се вземат с единодушие, но те имат препоръчителен характер и всяко правителство трябва да реши дали да ги изпълнява. Уставът на ОН е приет на 28 юни 1919 г. на Парижката мирна конференция (1919-1920) и е включен като първа част в мирните договори за победените държави. Целта на ОН е да гарантира международния мир и сигурност, да осигури защита на териториалната цялост на държавите и да поддържа сътрудничество между народите. Уставът на ОН предвижда санкции срещу евентуален агресор. ОН продължава да съществува до започването на Втората световна война (1939-1945 г.), но официално е разпуснато през април 1945 г. при образуването на Организацията на обединените нации. 1934 г. — Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет. Източници: bg.wikipedia; events.