На днешния ден… Четири години от трагедията с кораба „Илинден”. И още от 05.09

Родени: Иван Алтънов (1897 - 1972) - български юрист Сергей Румянцев (1896 - 1925) - български поет Евгени Янчовски (1939) - български футболист Христо Дишков (1940) - български футболист Милчо Лалков (1944 - 2000) - български историк Минчо Коралски (1951) - български политик Тереза Маринова (1977) - българска лекоатлетка Тереза Маринова е българска лекоатлетка, която на летните олимпийските игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал в дисциплината троен скок. Родена е на 5 септември 1977 г. в град Плевен. Баща и? Мончо Маринов е рекордьор на България по лека атлетика на 800 м бягане през 1974 г. (1:47,7). Има двама братя и една сестра. По-големият и? брат Цветомир Маринов е рекордьор на България по лека атлетика на 400 м бягане за юноши и втори на Европейското първенство за юноши в Недерхаза (1995). Висше образование завършва във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Тренира при Светослав Топузов до есента на 1996 , а след това при олимпийския шампион на същата дисциплина Христо Марков. Тереза Маринова прекратява активната си спортна кариера преди олимпиадата в Пекин през 2008 г.На 1 февруари 2011 г. ражда дъщеря си Дарина. От пролетта на 2012 г. работа в НСА, като преподавател по лека атлетика. От лятото на 2012 г. е водещ и коментатор в БНТ. Успехи: Европейска шампионка за девойки в Недерхаза (1995) с 13,90 м. Световна шампионка и световна рекордьорка за девойки в Сидни (1996) с 14,62 м. Осма на Световното първенство в зала в Берси (1997) Шеста на Световното първенство в Атина (1997) с 14,34 м. Трета на Европейското първенство в Будапеща (1998) с 14,50 м. Четвърта на Световното първенство в зала в Маебаши (1999) с 14,76 м. Олимпийска шампионка на летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. с 15,20 м. и национален рекорд на България (5 постижение в тогавашната ранглиста за всички времена) Световна шампионка в Лисабон (2001) с 14,91 м (личен рекорд в зала) Трета на Световното първенство в Едмънтън](2001) с 14,58 м. Европейска шампионка в зала във Виена (2002) с 14,81 м. Награди: Спортист №1 на България за 2000 г. В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 2001 г. Георги Илиев (1981) - български футболист   Починали: Иван Кафеджията (? - 1903) - български революционер Нико Попов (1836 - 1905) - български политик Иван Михайлов (1896 - 1990) - български революционер Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешнат македонска революционна организация, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение. Използва псевдоними като Балканикус, Радко, Брегалнишки, Брезов, Деянов, Дорко, Македоникус, Малкия, Отински, Скромния. Иван Михайлов поема ръководството на ВМРО в труден за организацията, и за българското национално-освободително дело в Македония, момент. На практика той превежда организацията в периода между двете световни войни, провеждайки на практика българска национална политика в Македония. В годините на студената война, когато България е част от т.нар. Съветски блок, Иван Михайлов е един от малцината, който воюва срещу "интернационализма" на управляващата България комунистическа власт, и убедено защитава българската национална кауза, своята позиция и историческа истина за Македония. Един от най-ценните исторически извори за историята на Република Македония са неговите "Спомени", излезли в четири тома, които са своеобразна "Енциклопедия на македонското освободително движение". В 3000 страници Михайлов разкрива своята истина за близкото минало на народа, за неговите героични усилия да осъществи своя идеал — независима, многонационална македонска държава с население с преобладаващ български етнически състав. И при Иван Михайлов, идеята за Независима Македония е водеща политическа цел. По негово време Пиринска Македония е превърната във фактически автономна област. Едва след преврата на военните през 1934 г. държавната власт е възстановена там напълно. Най-точно междувоенната автономистка позиция е изяснена в подготвения от Иван Михайлов материал, озаглавен “Защо се борим за независима Македония?” Там недвусмислено е показано, че ВМРО запазва традиционната автономистка формула като средство за решаване на македонския въпрос. Отхвърлени са обвиненията за ненавременно издигане на лозунга “Независима Македония”. Ясен е и отговорът и на поставения от опонентите на ВМРО въпрос – “Македонците отделна народност ли са, та не искат да останат в границите на днес съществуващите балкански държави?” Становището за независима Македония няма антибългарска насоченост, защото “не съществува отделна македонска националност, македонските славяни са българи и част от духовното цяло на българската нация, а македонският народ е географско и политическо понятие. С него се определя населението, което ще обгръща бъдещата македонска държава”. Димитър Воев (1965 - 1992) - български поет Георги Берков (1926 - 1995) - български футболист Желез Дончев (1921 - 2002) - български дендролог   Събития: 1881 г. — В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес БАН) 1915 г. — Провежда се Първи конгрес на градовете в България 1943 г. — Цар Борис III е погребан в Рилския манастир 1944 г. — Участие на България във Втората световна война: Правителството на България скъсва дипломатическите отношения с Нацистка Германия. Същият ден СССР обявява война на Царство България, под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, но те пропадат. Междувременно на 12 август парламентарната опозиция и Отечествения фронт излизат с обща декларация за създаване на “ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директива на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията. Оставена без подкрепата на ОФ, парламентарната опозиция съставя на 2 септември 1944 година ново правителство, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от териториите анексирани от Югославия и Гърция. През този период след консултации в София Иван Михайлов пристига в Скопие с намерение да провъзгласи създаването на Независима република Македония, но разбирайки, че съдбата ? отново е предрешена, той се отказва. Независимо от тези обстоятелства на 5 септември Съветския съюз обявява война на Царство България. Въпреки това, правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия на 8 септември 1944 г., като същия ден войските на СССР навлизат в страната. Муравиев е свален на следващия ден в Деветосептемврийския преврат. 1944 г. — В село Алеково, кметът Петко В. Петков доброволно предава властта на комитета на ОФ (първо установяване на ОФ власт) 1945 г. — Д-р Г. М. Димитров получава разрешение да напусне страната и да замине за Италия и оттам — за САЩ 1953 г. — По решение на Политбюро на ЦК на БКП от концлагера Белене са освободени 584 политически затворници, а други 485 се дават под съд 1955 г. — Открит е Оловно-цинковият завод в Кърджали 1972 г. — Установени са автоматични телефонни връзки между София и Москва и София и Прага 1974 г. — Открит е Химическия комбинат за минерални торове в Девня 2009 г. - В Охридското езеро потъва туристическият кораб Илинден, при което загиват 15 български граждани. Причината е авария на кормилната уредба на кораба, построен през 1920г. 15 българи загинаха, след като туристическият кораб „Илинден" се преобърща във водите на Охридското езеро на 5 септември. 7 септември бе обявен за Ден на национален траур. На кораба е имало 55 български туристи. 15 загиват. 38 оцелели от трагедията в Охрид се завръщат в България късно вечерта на 5 септември. 10 от тях са откарани във Военномедицинска академия, а останалите се прибират по домовете си. Трагедията се е разиграва около 11.00 ч. в близост до автопарк "Елешец". Корабът „Илинден" пътува за манастира „Св. Наум" на югозападния край на Охридското езеро. Той се е преобръща на около 200 до 300 м от брега на Охридското езеро. Инцидентът става при идеални за корабоплаване атмосферни условия, при дълбочина на езерната вода от 6 до 8 метра. Намесата на корабите „Кристина" и „Александрия" спасява голяма част от туристите. Прекомерният брой на пътниците в задната част на "Илинден" и повреденият рул са причина за потъването на кораба в Охридското езеро. Капитанът не е поддържал системата за управление, не е смазвал стоманеното въже, а рулят не се е въртял във фаталния ден. Пренатовареността на кораба е повлияла лошо на хидростатичната стабилност и се е стигнало до късане на въжето, предизвикало едностранно разтоварване на прекалено затегнатата система за управление. Така корабът се наклонил надясно, люшкащите се пътници са го наклонили критично, навлязла е вода и корабът е потънал.