Изоставен и разбит автомобил стои от няколко дни край пътя между бургаските села Твърдица и Димчево. Колата е оставена в района на река Изворска и Мандренското езеро, място с висока природна стойност, където гнездят и преминават огромен брой птици.
По снимките се вижда сребрист ван с врачанска регистрация, отворени врати, счупени стъкла и следи от вандализъм. Не е ясно дали автомобилът е свързан с превоз на мигранти, дали е бил задържан при акция на Гранична полиция, или е бил изоставен след инцидент. Точно това трябва да установят институциите. Ясното е друго: колата стои на място, където няма работа да стои.
Подобни гледки вече не са изключение в района около Бургас. Следи от изоставени автомобили се появяват по пътища, отбивки и земеделски терени, а после с дни, седмици, понякога и с години никой не ги премахва. Между Твърдица и Меден рудник също има автомобил, който според местни хора стои отдавна и се е превърнал в част от пейзажа. Това не е нормално.
Проблемът не е само естетически. Изоставените коли ръждясват, от тях изтичат масла, горива, антифриз и други течности. Стъклата, пластмасите и гумите остават на терен, който се намира до водни басейни и местообитания на птици. В конкретния случай от едната страна е районът на река Изворска, а от другата Мандренското езеро, едно от важните места за птиците край Бургас.
Въпросът е прост: кой носи отговорност за тези автомобили, след като бъдат открити? Ако са веществени доказателства, къде е редът за тяхното прибиране? Ако не са, защо не се репатрират незабавно? Ако собственикът е установен, защо не плаща разходите? Ако не е установен, защо държавата и общината си прехвърлят топката, докато природата плаща сметката?
Бургас и околните села не трябва да се превръщат в открит паркинг за изоставени коли след криминални случаи, гонки, катастрофи или мигрантски канали. Институциите трябва да въведат ясен механизъм: установяване на автомобила, проверка дали е доказателство, извозване до охраняем терен или депо, търсене на отговорност от собственика и почистване на мястото.
Иначе след всяка акция остава една снимка за отчет, а след нея остава ръжда, стъкла и боклук край езеро, в което живеят птици. Това вече не е борба с престъпността. Това е институционално замитане под храстите.
