Центърът на Бургас все по-често се превръща в място, където социалният проблем вече не стои скрит в периферията, а лежи буквално на пейките по главната улица.
Снимки от централната градска част показват човек, заспал върху обществена пейка посред бял ден. Гледката сама по себе си не е изненада за бургазлии. Подобни сцени се повтарят ежедневно: хора в тежко социално състояние нощуват по пейки, събират вещи около себе си, употребяват алкохол, а според живеещи и работещи в района нерядко уринират и извършват физиологични нужди в близост до търговски обекти и жилищни сгради.
Проблемът е неприятен, но и неудобен. От една страна, става дума за хора в крайна бедност, зависимост или психичен срив. От друга страна, главната улица не е приют, обществена тоалетна или място за алкохолен запой. Там минават семейства с деца, туристи, възрастни хора, клиенти на заведения и магазини.
Най-трудната част е, че голяма част от тези хора отказват помощ. Социалните служби могат да предложат подслон, храна, настаняване или медицинска грижа, но не могат насила да решат живота на човек, който не желае съдействие. Така институциите често се оказват в задънена улица: няма как да помогнат ефективно, но градът продължава да носи последствията.
Това не отменя нуждата от ред. Общината, полицията и социалните служби трябва да действат координирано. Не с показни акции за един ден, а с постоянен контрол, обходи, насочване към социални услуги и санкции при замърсяване, агресивно поведение и нарушаване на обществения ред.
Бургас се старае да изглежда като подреден морски град, който посреща туристи и развива централната си зона. Тази картина обаче има и друга страна. Ако главната улица се превърне в място, където хора спят пияни по пейките и използват околните пространства като тоалетна, проблемът вече не е само социален. Той става градски, санитарен и управленски.
