Влизаш в „марков“ магазин в Бургас и гледката е една и съща – черно, бяло и пак черно. Рафтовете са пълни с базови дрехи, сякаш целият град е решил да живее в служебен дрескод. Обяснението от щанда е стандартно: това се купува. Истината е по-неприятна – това се предлага, защото е най-лесно за купуване на едро и най-лесно за управление от хора, които не искат да инвестират в професионален подбор.
Модата не е склад. Тя е селекция. Изисква вкус, познаване на материи, силуети, сезонни линии и аудитория. Когато тези решения се вземат на принципа „да е безопасно и евтино“, резултатът е еднотипен пазар. Черно-бялата витрина не е стил – тя е липса на концепция. А липсата на концепция се плаща със загубени клиенти.
Парадоксът е, че в града има публика с пари и вкус. Хора, които искат качество, цвят, добър плат, кройка, която не е копие на вчерашния каталог. Те обаче не намират нищо подобно по местните рафтове. Затова купуват от София, от чужбина, от интернет. Парите излизат от Бургас не защото хората тук не искат да харчат, а защото никой не им предлага нещо стойностно.
Най-видимият компромис е в материите. Под „марка“ често стои евтина синтетика, дрехи, които изглеждат добре само на закачалката. След две изпирания губят форма, след месец губят смисъл. Това не е бизнес стратегия, това е краткосрочна сметка. Да продаваш посредствено качество на висока цена може да работи веднъж. Втори път клиентът просто не се връща.
Търговците обичат да казват, че „пазарът диктува“. Пазарът не диктува нищо, когато няма избор. Когато всички магазини предлагат едно и също, градът изглежда еднотипно. А после същите тези магазини се чудят защо оборотите са сезонни и защо клиентите се разминават с витрините без да влязат.
Професионалният подбор струва пари. Консултант, който разбира от мода, от платове и от аудитория, не е разход, а инвестиция. Град като Бургас има потенциал да изглежда различно – по-смело, по-цветно, по-качествено. Но това няма да стане с каталожни поръчки на безопасни дрехи и с вярата, че клиентът няма претенции.
Ако търговците искат да продават повече, решението е просто: да предложат нещо, което си струва. Иначе черно-бялата витрина ще си остане символ не на стил, а на пропуснат шанс.
