Последните дни донесоха поредната порция гръмки заглавия: „падение на канцлери“, „Европа губи войната“, „ЕС олекна пред САЩ“. Зад шумните формулировки обаче стои не катастрофа, а поредният симптом на дълбокия стратегически проблем на Европейския съюз – липсата на политическа смелост и единна воля.
Каква беше идеята – и защо изглеждаше логична
Планът за т.нар. „заем срещу репарации“ стъпваше върху замразените руски активи в Европа. Идеята беше проста: ЕС да финансира Украйна сега, а ако някога Русия плати репарации – средствата да се възстановят. На теория това звучеше като силен геополитически ход и ясен сигнал към Москва.
Защо планът се провали
На практика ЕС отново се сблъска със собствената си конструкция. Част от държавите се уплашиха от правния прецедент, други – от финансовия риск, трети просто не искаха да носят политическата отговорност. В резултат – никакъв консенсус. Когато трябва да се действа решително, Европа предпочита да отложи или да смекчи.
Какво последва
Вместо това беше избран познатият път: общ европейски дълг и класически заем за Украйна, без драматични жестове и без стратегически пробив. Практично решение, което гарантира пари, но не и сила. Това не е срив, но е признание за ограничените възможности на ЕС да играе твърдо в геополитиката.
Как реагираха големите медии
Анализите в The Economist говорят за разочарование във Вашингтон – не защото Европа не дава пари, а защото не поема инициативата. От германска страна, включително в Die Welt, тонът е все по-реалистичен и песимистичен относно хода на войната, но без официални декларации за „прието поражение“, каквито някои заглавия внушават.
А какво означава това за войната
Твърдението, че „Европа трябва да признае, че губи войната“, е политическа интерпретация, не факт. Войната не се губи или печели с едно финансово решение. Но случилото се ясно показва друго: ЕС все по-трудно мисли като сила и все по-често действа като счетоводен механизъм.
Големият проблем
Истинската слабост не е в липсата на пари, а в липсата на стратегическа визия. Европа не знае как иска да изглежда след войната – като самостоятелен геополитически играч или като удобен придатък към решенията на САЩ. Докато този въпрос остава без отговор, подобни „провали“ ще се повтарят.
ЕС не се срина и не капитулира. Но още веднъж пропусна възможност да покаже политическа зрялост и лидерство. А в свят, в който силата се уважава повече от процедурите, това е проблем, който няма да остане без последствия – нито за Украйна, нито за самата Европа.
