[caption id="attachment_60671" align="aligncenter" width="550"]
снимка: bis.bg[/caption]
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски краваи. Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите.
Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, свинско с праз, зеле с кървавица, печена кокошка, свинско, изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни.
На първия ден празнуват имен ден всички, които носят името Христо, Христина, Радослав, Кольо, Божин, Божана, Младен, Емануил, Манол, Радостин, Райко, Румен, Румяна, Ростислав, Радомир, а на третия, който е в чест на св. пвмчк архидякон Стефан, празнуват тези, които носят неговото име.
Източник: events.bg.
снимка: bis.bg[/caption]
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски краваи. Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите.
Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, свинско с праз, зеле с кървавица, печена кокошка, свинско, изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни.
На първия ден празнуват имен ден всички, които носят името Христо, Христина, Радослав, Кольо, Божин, Божана, Младен, Емануил, Манол, Радостин, Райко, Румен, Румяна, Ростислав, Радомир, а на третия, който е в чест на св. пвмчк архидякон Стефан, празнуват тези, които носят неговото име.
Източник: events.bg. 
