Предупреждението на Иран към България поставя въпроса каква цена плаща страната ни, когато предоставя военна инфраструктура на съюзници.
Техеран заяви, че всяка държава, която улеснява евентуални американски военни действия срещу Иран, ще бъде разглеждана като съучастник. Това изявление дойде след намерението на българското правителство да поиска одобрение от Народното събрание за разполагането на американски самолети цистерни и военнослужещи в авиобаза „Безмер“.
В такава ситуация България има право да постави собствените си национални интереси на първо място. Ако предоставя своя територия и военни бази за дейности, които увеличават риска за страната, логично е да поиска конкретни гаранции за собствената си сигурност.
Често се коментира, че България разчита в значителна степен на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО и на съюзническата подкрепа при охраната на въздушното пространство. Това поставя въпроса дали страната разполага със собствени достатъчни способности за защита при евентуална ескалация.
Затова един разумен политически подход би бил всяко разширяване на американското военно присъствие да бъде обвързано с конкретни инвестиции в българската отбрана. Сред тях могат да бъдат предоставяне на съвременни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, ускорено модернизиране на българските въоръжени сили, обучение на личния състав и дългосрочна подкрепа за поддръжката на тези способности.
В международната политика няма безплатни решения. Ако България поема по-висок риск като съюзник, напълно основателно е да очаква и по-високо ниво на собствена защита. Въпросът не е дали да изпълнява съюзническите си ангажименти, а какви реални гаранции и отбранителни способности получава срещу тях.
