Ако изборите за Европейски парламент са днес, избирателите биха гласували: за БСП - 18.8%, ГЕРБ - 18.0%, България без цензура-ВМРО-ЗНС - 8.0%, ДПС - 4.3%, АБВ - 3.9%, Реформаторския блок - 3.6%, Атака - 3.0%, НФСБ - 1.2. Това показват резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари 2014 г. на Института за модерна политика, цитирано от БГНЕС.
Февруарското проучване отново, както и в предходните месеци, регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 18.8%, а за ГЕРБ - 18.0%.
От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз "България без цензура"-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация в настоящето изследване възлиза на 8% (за сравнение: по данни на ИМП - 5.6% през януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.
Растеж през февруари регистрират още две политически сили: АБВ - 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.); партия "Атака" - 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.).
Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за формацията.
Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно поредицата от инициативи и активността на партия "Атака" с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели.
Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация - НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите.
Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и "Реформаторският блок". Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок.
Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация.
Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна България", партията на Светльо Витков "Глас народен", партия "Зелените".
Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване е 25.7%.
От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.
В контекста на появили се в публичното пространство коментари, че българското общество е разделено в отношението си към членството в ЕС и формиращия се по инициатива на Руската федерация Евразийски съюз, в проучването е тествано отношението на респондентите към тези интеграционни общности. На въпрос: "Ако трябва да избирате между членство на България в ЕС или в създавания от Русия Евразийски съюз, какъв би бил Вашият избор?", повече от две трети от респондентите категорично потвърждават европейския избор на България - 68.9%. Други 16,5% декларират, че биха избрали формиращия се Евразийски съюз, а 14.6% не биха направили нито единия, нито другия избор.
В същото време, по-голямата част от респондентите не намират, че България трябва да провежда по-активна политика в рамките на европейското членство или да предоговаря условията на членство. Отново повече от две трети от участниците в проучването заявяват, че България трябва да следва позицията на големите държави в рамките на Европейския съюз. За предоговаряне на условията за членство се произнася около една четвърт от респондентите - 20.7%, за запазване на установените при присъединяването към ЕС условия и изисквания са 7.9%. Едва 4.4% е делът на респондентите, които смятат, че България трябва да има по-активна линия в ЕС.
Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с европейските избори да се проведе и референдум за избирателната система. 24% не подкрепят тази идея.
58.2% от респондентите изразяват подкрепа за въвеждането на задължително гласуване, а 35.1% отхвърлят тази идея. 
Ако изборите за Европейски парламент са днес, избирателите биха гласували: за БСП - 18.8%, ГЕРБ - 18.0%, България без цензура-ВМРО-ЗНС - 8.0%, ДПС - 4.3%, АБВ - 3.9%, Реформаторския блок - 3.6%, Атака - 3.0%, НФСБ - 1.2. Това показват резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари 2014 г. на Института за модерна политика, цитирано от БГНЕС.
Февруарското проучване отново, както и в предходните месеци, регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 18.8%, а за ГЕРБ - 18.0%.
От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз "България без цензура"-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков. Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за тази политическа конфигурация в настоящето изследване възлиза на 8% (за сравнение: по данни на ИМП - 5.6% през януари т.г. и 5.0% през декември м.г.). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.
Растеж през февруари регистрират още две политически сили: АБВ - 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.); партия "Атака" - 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.).
Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за формацията.
Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно поредицата от инициативи и активността на партия "Атака" с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели.
Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация - НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите.
Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира и "Реформаторският блок". Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок.
Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация.
Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна България", партията на Светльо Витков "Глас народен", партия "Зелените".
Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване е 25.7%.
От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.
В контекста на появили се в публичното пространство коментари, че българското общество е разделено в отношението си към членството в ЕС и формиращия се по инициатива на Руската федерация Евразийски съюз, в проучването е тествано отношението на респондентите към тези интеграционни общности. На въпрос: "Ако трябва да избирате между членство на България в ЕС или в създавания от Русия Евразийски съюз, какъв би бил Вашият избор?", повече от две трети от респондентите категорично потвърждават европейския избор на България - 68.9%. Други 16,5% декларират, че биха избрали формиращия се Евразийски съюз, а 14.6% не биха направили нито единия, нито другия избор.
В същото време, по-голямата част от респондентите не намират, че България трябва да провежда по-активна политика в рамките на европейското членство или да предоговаря условията на членство. Отново повече от две трети от участниците в проучването заявяват, че България трябва да следва позицията на големите държави в рамките на Европейския съюз. За предоговаряне на условията за членство се произнася около една четвърт от респондентите - 20.7%, за запазване на установените при присъединяването към ЕС условия и изисквания са 7.9%. Едва 4.4% е делът на респондентите, които смятат, че България трябва да има по-активна линия в ЕС.
Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с европейските избори да се проведе и референдум за избирателната система. 24% не подкрепят тази идея.
58.2% от респондентите изразяват подкрепа за въвеждането на задължително гласуване, а 35.1% отхвърлят тази идея. 
