Французи и англичани били в шок, след като чуели рецепта за някое традиционно българско ястие. И как няма. Там гозби с дреболии като воденички, дробчета и сърца не са много на почит и дори предизвикват погнуса. Не е тайна за никой, че традиционната ни кухня е доста бедна, като видове гозби. Но за сметка на това е вкусна, или просто рецепторите ни вече са дотолкова привикнали с нея, че трудно бихме я заменили. В Родопите знаят какво и как да приготвят. Били сме там и познаваме кулинарията им отблизо. Ще ви предложим традиционна рецепта за приготвяне на родопски сач, както и рецепта за пригодяване на самата глинена подложка (сачът).
Да ви е сладко.
Сачът представлява глинена плоча, на която се пържат продуктите без мазнина. В частност, този по родопски се различава от другите по-това, че месото в него е в изобилие. Когато се прави такъв сач е хубаво да разполагате с всякакъв вид месо (свинско, пилешко, телешко). Вече в много заведения предлагат всякакви видове сач. Ако си поръчате в ресторант със звучно традиционно име „Етно” например, да знаете че в повечето случи ще ви сложат много зеленчуци и картофи, за да изпълнят грамажа. Затова е най добре да си го приготвите в къщи, само за да стане едни истински сач по родопски. А и готвенето, само по себе си е удоволствие, стига да го правите достатъчно рядко – един път на месец. Глинената плоча се продава буквално на всякъде, даже и в евтини китайски магазини, на цена между 3 и 5 лева. Стойката на която се поставя сача може да се купи отделно от плочата. Тя не е толкова разпространена и китайците все още не са се насочили натам, но можете да я намерите във всяко магазинче с опъната носия на фасадата.
Как се приготвя плочата на сача. За да може да пържите на нея без мазнина е нужно да я подготвите предварително.
И понеже сме пичове, решихме да ви споделим малко известна тънкост за приготвяне на сач, защото и вие сте пичове. Самата плоча трябва да бъде изпечена на слаба топлина заедно със сериозно количество мазнина. Купувате си сач, пълните го колкото можете със олио и го слагате на дървената печка или котлон. Колкото и невероятно да звучи, целият процес продължава около 20 дена. Ако нямате възможност да поставите сача на слаба топлина няма проблем, но задължително му /b>сипвайте олио всеки ден. Ще се учудите как всичката мазнина ще бъде попита от глинения съд. Само не се стряскайте, глината не е живо същество тип ала Улица Сезам, но все пак си обича блажно.
След дългия период на подготовка е време да го изпробвате. Ето и рецептата която ви предлагаме:
Продукти
2-3 кг месо (по възможност различно)
0,5 кг гъби
0.4 кг чушки (залени и червени)
0.3-0.5 кг лук
2-3 домата
подправки (по ваш вкус)
Приготвяне:
при подготовката на месото няма ограничения. Може да го сложите нарязано на купчета или цели пържоли. Загрявате сача и ги слагате вътре на слаб огън. След като се получи златистият загар и след като сте опитали няколко парчета за да видите дали са готови, може да сложите лука и чушките.
В нашия случай нямаше място за всичко заедно, затова трябваше да стане по отделно. Важно е като пържите гъбите да са сами в сача. Печурките пускат доста вода.
Накрая събирате всичко слагате го в поставката и го носите на вече изгладнелите ви приятели. Да се надяваме те да са изстудили вече бирата и ракията.
Германците се смеят, че ядем мляко с краставици, ние им се смеем, че те ядат праскови със сол. В Цион ядат червеи, а аз съм чувал, че даже са вкусни. Храната е най-големият помирител на народите. Сигурен съм, че един хубав сач ще свърши доста по-добра работа от лулата на мира. Особено с домашнярка. Ако от ЕС опитат ракията, която правише баща ми преди доста години, едва ли щяха да си помислят за всякакви забрани и санкции. Ако опитат сача, едва ли ще мислят за начина, по който е заколен Гошко миналата зима.
Да ви е сладко!
Източник - bTOURISM
