19-годишният младеж, представян като разобличител на злоупотребите в здравеопазването, предизвика огромен обществен интерес със своята платформа „Диагноза България“. Последваха похвали от политици, институции и медии. Наред с тях обаче се появиха и сериозни критики към начина, по който са подбрани и интерпретирани данните.
Сред най-острите критици е заместник-директорът по медицинските дейности на УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Ивелина Георгиева, която твърди, че платформата създава изкривена картина, насочвайки общественото недоволство почти изцяло към държавните болници.
Според нея най-същественият въпрос е защо анализът обхваща единствено държавните и общинските лечебни заведения, след като финансовата информация за всички болници е публично достъпна. Ако целта е действително да се търсят злоупотреби, логично би било проверката да включва и частния сектор. Именно това, според Георгиева, поражда съмнения за избирателен подход.
Тя оспорва и самата методология. По думите ѝ платформата приема всяко отклонение от средните показатели за страната като доказателство за аномалия, надписване или злоупотреба. Подобен подход игнорира спецификата на университетските и високоспециализираните болници, които поемат най-тежките случаи и неизбежно отчитат значително по-висока дейност.
Като пример Георгиева посочва УМБАЛ „Св. Анна“, която е обвинена за милиони левове по процедури за интензивно лечение с механична вентилация. Това са пациенти на апаратно дишане, намиращи се между живота и смъртта. Според нея подобни случаи не могат да бъдат сравнявани механично със средните стойности за страната.
Същото важи и за сложните операции в областта на ушите, носа и гърлото. Болницата извършва значително повече интервенции, защото е сред малкото центрове в България, които разполагат с необходимите специалисти. Пациенти пристигат от цялата страна след закриването на подобни отделения в редица областни болници.
Критика получава и анализът на кардиохирургичната дейност. Според платформата увеличението на операциите през определен месец представлява сезонна аномалия. Според Георгиева това показва неразбиране на начина, по който функционира едно голямо спешно лечебно заведение, където броят на тежките случаи никога не следва предварителен график.
В своя коментар тя предупреждава, че подобни анализи не само подвеждат обществото, но и насочват обществената агресия срещу лекарите в държавните болници. По думите ѝ вече се наблюдава ескалация на напрежението, а медиците все по-често стават обект на обиди и обвинения от пациенти, убедени, че лекарите са виновни за всички проблеми в системата.
Георгиева не отрича, че в здравеопазването има сериозни финансови проблеми и злоупотреби. Тя твърди, че размерът им е дори по-голям от широко коментираните 600 милиона лева. Според нея истинските механизми за източване на средства се намират в други направления, които остават извън общественото внимание.
Междувременно в публичното пространство се появиха и твърдения, че авторът на платформата е политически активен симпатизант на коалицията ПП-ДБ. Тези твърдения допълнително засилиха спора дали инициативата представлява независим граждански проект или е част от по-широка политическа кампания. До този момент няма публично представени доказателства, които сами по себе си да доказват, че анализът е изготвен по политическа поръчка.
Дебатът около „Диагноза България“ вече далеч надхвърля темата за един софтуер. Той поставя въпроса как трябва да се анализират данните в здравеопазването, как се представят резултатите пред обществото и доколко алгоритмите могат да заменят експертната медицинска оценка. Защото когато статистиката се превърне в окончателна присъда без необходимия професионален контекст, рискът е цената да бъде платена от лекарите, пациентите и цялата здравна система.
