Здравей, Юнкер! Тези, които ще умрат, те поздравяват!
Онзи ден в разгара на кризата в Гърция, България получи похвала от шефа на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, че е готова да внесе 100 млн. евро за финансиране на бъдещия Европейски фонд за стратегически инвестиции. Отстрани погледнато тази новина би трябвало да трогне българите от умиление, но освен у премиера Бойко Борисов, у друг никой не предизвиква задоволство.
На хората не им пука, че Юнкер потупал по рамото Бойко и му казал, че го чуства голям приятел след заявената жертвоготовност и бедна България да се отчете с лепта във фонда. Но как да се чустваме горди, когато дори във фалиралата Гърция пенсионерите взимат по 600 евро пенсии с орязването и вдигат бунт за отпуснатите само 120 евро от банкоматите, докато банките отворят отново. Толкова е масовата пенсия у нас, в името на която получаваме похвали от Юнкер, че не роптаем срещу мизерията и напук на нея дори сме готови да заделим цели 100 милиона.
Въобще във времена на криза у съседите България винаги е съумявала да изпъкне с едни гърди пред Запада, но с цената на какво. С цената на държавно контролирана мизерия, която за пред Европа минава за финансова дисциплина и не създава проблеми на богатите Германия и Франция. И така финансовото благополучие винаги ни подминава, но важното е да съхраним добрия образ пред Европа.
По време на кризата в Косово България пак получаваше похвали, че сътрудничи на Запада срещу Сърбия. През 1998 г. Иван Костов си извоюва потупване по рамото от Хавиер Солана, че не даде на руснаците коридор да летят над нас, но от тази солидарност нищо съществено не последва. Е, станахме членове на НАТО, но преходът с цялата му мизерия продължи и през седващите правителства, а в победена Сърбия средната пенсия за миналата година е 219 евро при 150 у нас. Преди 5 години, когато в Румъния се вихреше политическа криза, пак получавахме похвали от Запада, че правителството ни стои стабилно и даже добихме кураж да искаме ЕС да ни извади от общия пакет с Букурещ за присъединяването към Шенген. Няколко години по-късно вече румънците искат да се отделят от нас след като ни минаха по заплати, а в борбата срещу корупцията са на светлинни години от нас. Вкараха дузина министри в затвора, а средното възнаграждение на север от Дунава скочи на 480 евро при 390 у нас.
В размирния бълкански район вбъдеще сигурно пак ще получаваме поощрителни прегръдки от Запада, но и най-вероятно ще си останем най-бедните в Европа. Дори гръцката трагедия с всичките й последствия пак ще ни се струва по-добре от българската стабилност, съхраняваща съществуване на ръба на оцеляването за 1/2 от българите. Които са в позицията на пионерче с гордо вдигната ръка "Винаги готов" пред ЕС. Или казано по римски: "Здравей Цезаре, тези, които ще умрат, те поздравяват".
Велко Тасев 
