От язовир „Огоста“ изплува разпънат на кръст дявол, изрисуван в параклиса до църквата на някогашното село Живовци.
Интересното в случай е, че изображението на дявола е оцеляло под вода цели 25 години, а на дъното на язовира лежат цели две села.
Преди близо век в Живовци е построен храмът „Свето Възнесение”.
През 1967 г. обаче социалистически чиновници решили да правят язовир на мястото. Казали на хората от Живовци и Калиманица /родното място на Йордан Радичков/, че трябва да се изселят. Те трябвало сами да разрушат къщите си и да пренесат тухлите до Монтана, за да си построят нови домове на голи поляни, пише ПИК.
През 1986 г. язовирът бил готов и оттогава на дъното му лежат двете села. В „Огоста“ „потънала” и църквата. Части от постройки се показват само при много тежка суша и опразване на язовира. Преди няколко години валежи в района почти нямало, а температурите били невиждано високи. Водата започнала да се отдръпва и първо се показала камбанарията на църквата „Свето Възнесение“. Постепенно се разкрили и други части на храма. Стените му били идеално бели, сякаш по тях никога не е имало стенописи. Само на едно място се виждала странна рисунка, недокосната от времето и водата – Сатаната, разпънат на кръст. Оттогава сушата се настанила трайно и година след година храмът продължавал да се показва все повече, докато се разкрил напълно.
Местни хора разказват, че Живовци винаги е било обвито с мистерии. Малко след Освобождението в селото се появил непознат старец. За него се знаело, че познава бъдещето. Не му оставали обаче сили за живот. На смъртния си одър той казал на хората „Помнете ми думата, това село няма да го бъде. Вода ще го носи пет пъти и петата ще го погуби”. Така и станало. На четири пъти река Огоста преливала и стигала до нивите и къщите на местните. След това се появил язовирът.
Само дядо Любен обичал да разказва на децата историята на храма. През 1999 г., когато навършил 90, той решил да сложи край на живота си. Отишъл на брега и се хвърлил във водата. След време намерили само каскета му.
Историци се натъкнали на стари документи и научили, че храмът е направен от майстор Лило. Той е автор и на постройките на Лопушанския манастир. След по-задълбочен оглед на изкуствоведи станало ясно, че на арката на църквата има невиждани досега релефи на човешки фигури и лица. Те открили и следи от иманярски набези.
Местни разказват, че под една от плочите имало поне 5 килограма злато.
В момента сградата на някогашната уникална църква служи само за обор. Нощем, под куполите й, заспиват овчарите и стадата им.
