В дните на най-дълбоко съзерцание и молитва за християните — по време на Страстната седмица, и особено на Велика сряда, когато вярващите си припомнят предателството на Иуда и страданията на Господ Иисус Христос, станахме свидетели на крайно неуместно и оскърбително изказване в Народното събрание.
Лидерът на политическа партия ГЕРБ, г-н Бойко Борисов, си позволи в пленарната зала да говори за страданията на Христос с език, който може да бъде определен като вулгарен, пародиен и лишен от благоговение. Изрази като „тръни му забивали в главата“, „вързали го на дървото“, „казал ‘Ту-ту’“ и други подобни, грубо принизяват една от най-сакралните сцени на християнската вяра, превръщайки я в обект на неуместни шеги.
Такъв тон на говорене е не просто проява на лош вкус, а дълбоко неуважение към основните истини на Евангелието и към вярата на милиони хора. Подобно профанизиране на Голготската саможертва хвърля сянка върху достойнството на политическия дебат в най-висшата институция на държавата.
Свещеното Писание не е повод за словесна импровизация или шеговит фолклор. Христос не е фолклорен образ, а Живият Бог, разпнат заради греховете на човечеството. Говоренето за Него с неуважителен и подигравателен тон е духовно престъпление, равностойно на хулене на светинята.
С оглед на случилото се, поставяме няколко важни въпроса пред обществото:
- Къде е границата между допустимия хумор и недопустимата хула?
- Докъде ще продължи принизяването на свещеното в публичното говорене?
- Кога ще настъпи моментът, в който обществото ще заяви ясно, че вярата и светините не могат да бъдат обект на подигравка?
Смирено, но настоятелно призоваваме Светия Синод на Българската православна църква да излезе с ясна позиция в защита на Христовото име и духовното самосъзнание на вярващите.
Призоваваме също и българските медии да не поощряват речевия цинизъм с снизходителни усмивки и леки подмятания.
И не на последно място — отправяме призив към г-н Борисов да осъзнае тежестта на своите думи и да поиска прошка — пред Бога, пред Църквата и пред целия народ.
Нека си припомним думите на Спасителя:
„…от всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда.“ (Матей 12:36)
Бог да ни даде страх Господен — начало на всяка мъдрост.
Теологичен поглед
В православното богословие страданията и смъртта на Христос на Кръста са централни не само като историческо събитие, но като вечна Тайна на Божията любов към човека. Това е израз на доброволното Себеунижение (кеносис) на Божия Син, Който „се смири и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8).
Говоренето за тази тайна с жаргонен, груб и подигравателен език е класическа форма на богохулство — оскверняване на светостта. В ранната Църква такова поведение се възприемало не просто като личен грях, а като „скандал“ (σκανδαλον) — препъване на вярата на другите.
Велика сряда, в контекста на Страстната седмица, е ден на тежко духовно съзерцание и размисъл. В този ден е още по-недопустимо да се говори за Христовите страдания без благоговение (ευσέβεια), която според светите отци е основна добродетел на християнския живот.
Думи, които профанизират Христовите страдания, разкъсват връзката между словото и светостта му, превръщайки тайнствата на вярата в обикновена баналност.
