"Пролетта вече настъпи. А в неделя се преминава от зимно към лятно часово време. В унисон с промените в метеорологичните условия се изменя и биологичният часовник на всички живи същества. С новото време настъпват финни промени в човешкия организъм, кореспондиращи с физичните промени на околната среда.
Някои хора са по-чувствителни към физичните параметри на променящата се среда като елекромагнитно поле, увеличаваща се осветеност и продължителност на светлата част от денонощието. Тази сензитивност към промяната е еволюционно ехо, напомнящо на хората, че са част от природата.
Основните състояния, асоциирани с метеорологичната и часова смяна през пролетта са пролетната умора (треска) и повишаването на честотата на рецидивите на клъстерно главоболие. Тези промени във функционирането на организма не се определят като заболявания. Редица учени дори отричат съществуването на каквато и да е неразположеност, обвързана конкретно със смяната на времето.
В основата на разбирането на пролетната умора стои обяснението на физиологичното действие на светлината. Светлината активира различни пътища в човешкия мозък. Един от тях е този, обвързан с биологичния (циркаден) ритъм. Светлинното дразнене на рецепторите в ретината пуска в ход специфична нервна верига. Тя завършва с отделянето на серотонин в епифизата и подтискане по този начин на секрецията на мелатонин от тази мозъчна ендокринна жлеза.
Липсата на светлинно дразнене нощно време разхлабва серотониновия контрол върху епифизата. Резултатът е повишена секреция на мелатонин, който синхронизира биологичния ритъм на организма с промените в околната среда, в частност настъпването на нощта. В този ред на мисли, мелатонинът е медиаторът на нощния физиологичен сън.
По време на есенно зимния период нивото на осветеност и продължителността на деня са редуцирани в сравнение с останалата част от годината. Този физичен факт предизвиква фина пренастройка на регулаторните процеси по отношение на светлината в мозъка. Наблюдава се относително леко превалиране на мелатонина над серотонина, което предизвиква сънливост, умора и може да отключи рецидив на т. нар. сезонни афективни разстройства (напр. зимна депресия).
Разбира се, не при всеки се наблюдават оплаквания от смяната на времето, защото става въпрос за съвсем дискретни промени, които повечето хора могат да компенсират, дори без да ги забележат.
Причината да се увеличава умората с приближаването на пролетта е изчерването на компенсаторните възможности за поддържане на достатъчно високо серотониново ниво в мозъка при някои хора. Това води до превалиране на мелатонина, повишаване на сънливостта и раздразнителността, намаляване на концентрацията, липса на апетит и чувство за отпадналост."
Цялата статия в puls.bg
"Пролетта вече настъпи. А в неделя се преминава от зимно към лятно часово време. В унисон с промените в метеорологичните условия се изменя и биологичният часовник на всички живи същества. С новото време настъпват финни промени в човешкия организъм, кореспондиращи с физичните промени на околната среда.
Някои хора са по-чувствителни към физичните параметри на променящата се среда като елекромагнитно поле, увеличаваща се осветеност и продължителност на светлата част от денонощието. Тази сензитивност към промяната е еволюционно ехо, напомнящо на хората, че са част от природата.
Основните състояния, асоциирани с метеорологичната и часова смяна през пролетта са пролетната умора (треска) и повишаването на честотата на рецидивите на клъстерно главоболие. Тези промени във функционирането на организма не се определят като заболявания. Редица учени дори отричат съществуването на каквато и да е неразположеност, обвързана конкретно със смяната на времето.
В основата на разбирането на пролетната умора стои обяснението на физиологичното действие на светлината. Светлината активира различни пътища в човешкия мозък. Един от тях е този, обвързан с биологичния (циркаден) ритъм. Светлинното дразнене на рецепторите в ретината пуска в ход специфична нервна верига. Тя завършва с отделянето на серотонин в епифизата и подтискане по този начин на секрецията на мелатонин от тази мозъчна ендокринна жлеза.
Липсата на светлинно дразнене нощно време разхлабва серотониновия контрол върху епифизата. Резултатът е повишена секреция на мелатонин, който синхронизира биологичния ритъм на организма с промените в околната среда, в частност настъпването на нощта. В този ред на мисли, мелатонинът е медиаторът на нощния физиологичен сън.
По време на есенно зимния период нивото на осветеност и продължителността на деня са редуцирани в сравнение с останалата част от годината. Този физичен факт предизвиква фина пренастройка на регулаторните процеси по отношение на светлината в мозъка. Наблюдава се относително леко превалиране на мелатонина над серотонина, което предизвиква сънливост, умора и може да отключи рецидив на т. нар. сезонни афективни разстройства (напр. зимна депресия).
Разбира се, не при всеки се наблюдават оплаквания от смяната на времето, защото става въпрос за съвсем дискретни промени, които повечето хора могат да компенсират, дори без да ги забележат.
Причината да се увеличава умората с приближаването на пролетта е изчерването на компенсаторните възможности за поддържане на достатъчно високо серотониново ниво в мозъка при някои хора. Това води до превалиране на мелатонина, повишаване на сънливостта и раздразнителността, намаляване на концентрацията, липса на апетит и чувство за отпадналост."
Цялата статия в puls.bg
Още от последните новини
Водещи новини
