Двама нови свидетели се явих по делото срещу убиеца на банкерката Павлинка Йовчева Любомир Симеонов. Михаил Загорчев (46 год.) и Деян Сергеев (49 год.) в един глас заявиха, че Симеонов е бил притискан от „Уникредит Булбанк” да смени фирмата-изпълнител на неговия проект за завод за преработване на билки. От свидетелските показания стана ясно, че до 2012 г. подсъдимият е нямал проблеми с изплащането на кредите си. Те са възникнали, след като неговият проект е бил одобрен от Държавен фонд „Земеделие”. Необходимите средства за дофинансиране той е потърсил чрез заем от „Уникредит Булбанк”. От банката обаче са му поставили условие да смени фирмата изпълнител, като са му препоръчали друга фирма-партньор.
„Трябваше да разработим проект. Симеонов не е имал финансови проблеми. Те започнаха, след като одобриха субсидията му. Едната оферта е моя. Друга оферта е правена по моята – цените са намаляни със стотинки, за да може да са по-изгодни. Аз съм представител на „Топстрой корект” ООД. От банката са го натискали да избере друга фирма за изпълнение на обекта. Не знам Симеонов да е ходил в София, за да се срещне с шефове на банката, но знам, че много искаше да го направи”, заяви пред съда Михаил Загорчев.
„Ние бяхме в бизнес отношения със Симеонов. Знам, че не имал проблеми да обслужва кредите си до 2012 г. Аз бях управител на фирма „Метал 99” от 2005 г. до 2013 г. На тази фирма бе възложено да изготви проект за цех за преработка на билки. От „Уникредит Булбанк” обаче са му посочили конкретна фирма-партньор. В крайна сметка проектът не се изпълни, тъй като от банката бавиха отпускането на кредит, именно защото настояваха за смяна на фирмата-изпълнител. За такъв натиск Симеонов ми спомена през месец май 2012 г.”, свидетелства Деян Сергеев.
От прокуратурата отправиха искане за доживотен затвор за Любомир Симеонов, при първоначален специален режим. Защитникът на подсъдимия пък пледира да бъде намалено наложеното му наказание под предвидения минимум от 15 години, а именно - 7 години лишаване от свобода. Той се позова на изключителни и многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, включително причината да извърши престъплението. Адвокатът приема, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, защото не е отдал достатъчна тежест на доказателствата за отношенията между подзащитния му и банката, в която е работела пострадалата. Според защитата тези доказателства показвали, как с действията и бездействията си банковите служители целели да извършат закононарушение с цел да фалират фирмата на Симеонов. Поведението на банковите служители го довели до остро психическо разстройство. Затова извършеното от него престъпление, било в пряка връзка с действията на пострадалата и подчинените й служители. Пълномощникът обърна внимание на оказаното от Симеонов съдействие за разкриване на престъплението, на семейното и социалното му положение. Те сочели, че той е личност с ниска обществена опасност, поради което следва да му се наложи по-леко наказание.
В защитата си пред Апелативен съд – Бургас подсъдимият обясни: „Много добре съзнавам какво съм направил, че съм отнел най-ценното! Твърдя, че съм го извършил в ненормално състояние.“ Неговите мотивите за извършване на престъплението били, че в нарушение на правилата, банката го подвеждала в продължение на 2 години, че ще го кредитира, след което отказала да финансира проекта на фирмата му.
Апелативен съд – Бургас обяви делото за решаване.
[gallery ids="84437,84438,84439,84440,84441"]
„Ние бяхме в бизнес отношения със Симеонов. Знам, че не имал проблеми да обслужва кредите си до 2012 г. Аз бях управител на фирма „Метал 99” от 2005 г. до 2013 г. На тази фирма бе възложено да изготви проект за цех за преработка на билки. От „Уникредит Булбанк” обаче са му посочили конкретна фирма-партньор. В крайна сметка проектът не се изпълни, тъй като от банката бавиха отпускането на кредит, именно защото настояваха за смяна на фирмата-изпълнител. За такъв натиск Симеонов ми спомена през месец май 2012 г.”, свидетелства Деян Сергеев.
От прокуратурата отправиха искане за доживотен затвор за Любомир Симеонов, при първоначален специален режим. Защитникът на подсъдимия пък пледира да бъде намалено наложеното му наказание под предвидения минимум от 15 години, а именно - 7 години лишаване от свобода. Той се позова на изключителни и многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, включително причината да извърши престъплението. Адвокатът приема, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, защото не е отдал достатъчна тежест на доказателствата за отношенията между подзащитния му и банката, в която е работела пострадалата. Според защитата тези доказателства показвали, как с действията и бездействията си банковите служители целели да извършат закононарушение с цел да фалират фирмата на Симеонов. Поведението на банковите служители го довели до остро психическо разстройство. Затова извършеното от него престъпление, било в пряка връзка с действията на пострадалата и подчинените й служители. Пълномощникът обърна внимание на оказаното от Симеонов съдействие за разкриване на престъплението, на семейното и социалното му положение. Те сочели, че той е личност с ниска обществена опасност, поради което следва да му се наложи по-леко наказание.
В защитата си пред Апелативен съд – Бургас подсъдимият обясни: „Много добре съзнавам какво съм направил, че съм отнел най-ценното! Твърдя, че съм го извършил в ненормално състояние.“ Неговите мотивите за извършване на престъплението били, че в нарушение на правилата, банката го подвеждала в продължение на 2 години, че ще го кредитира, след което отказала да финансира проекта на фирмата му.
Апелативен съд – Бургас обяви делото за решаване.
[gallery ids="84437,84438,84439,84440,84441"] 
