На днешния ден… Роден е Гео Милев. И още от 15.01

Родени: Димитро Папазоглу (1828 – 1902) - български предприемач Архимандрит Теофилакт (1843 – 1922) - български духовник и политик Евтим Спространов (1868 – 1931) - български просветен и обществен деец Йордан Венедиков (1871 – 1957) - български генерал Войдан Чернодрински (1875 – 1951) - български театрален деец и писател Власи Власковски (1883 – 1959) - български политик Георги Манев (1884 – 1965) - български физик [caption id="attachment_61526" align="alignleft" width="300"] снимка: septemvri23[/caption] Гео Милев (1895 – 1925) - български поет Роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. Раднево), Старозагорско. Георги Мильов Касабов, известен като Гео Милев, е изтъкнат български поет, публицист и преводач. Основен представител на експресионизма в българската литература. Първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия" излизат в сп. "Листопад" през 1913 г. В периода 1919-1922 г. издава сп. "Везни" - трибуна на експресионизма в България. Статиите "Фрагментът" и "Небето" са манифест на новото направление в изкуството -експресионизма В сп. "Пламък"(1924-1925) Гео Милев публикува статии; "Грозни прози"; поемата "Септември"; началото на поемата "Ад". Заради поемата "Септември", книжка 7-8 на списанието е конфискувана, а авторът е подведен под съдебна отговорност. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв, лишаване от граждански и политически права за 2 години. На 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията (след атентата в "Света Неделя") през 1925 г. Приблизителна дата на гибелта му е 15 май 1925 г. Янко Керемидчиев (1923) - български историк Делчо Лулчев (1935) - български инженер Владислав Кацарски (1966) - български журналист Даниел Боримиров (1970) - български футболист Росица Ангелова (1970) - българска поетеса Татяна Петкова (1976) - незряща състезателка по маратонско бягане Мартин Петров (1979) - български футболист   Починали: Теодор Траянов (1882 – 1945) - български поет Теодор Василев Траянов (30 януари 1882 — 15 януари 1945) е български поет символист, шахматист и шахматен деятел. Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Родът му произхожда от Кожле, Македония. Брат му Асен Траянов (1885-1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901–1908). Дипломира се, като архитект. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912–1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914–1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926–1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт. За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“, „Хиперион“, „Модерно изкуство“, на алманаха „Южни цветове“, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Заря“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии — „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 най-голямото българско символистично списание — „Хиперион“. Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот — негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914). Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция — постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата — мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния и? живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството. Въплъщение на житейското и творческото му кредо — победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ — поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков. Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“. Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца. Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр. Владимир Свинтила (1926 – 1998) - български писател   Източници: bg.wikipedia; events.