Комисар Марин Димитров е от онези полицаи, за които в Бургас не се говори с клишета, а с уважение. Не защото някой трябва да му прави услуга, а защото през годините той си изгради име на принципен, подготвен и твърд професионалист.
Информацията, че има вариант Димитров да се завърне в системата като редови служител в сектора на специализираните полицейски сили, звучи формално допустимо, но човешки и професионално тежко. Да, физическата му форма, опитът му и познаването на терена напълно покриват критериите за такава служба. Но за човек, който е носил отговорност, ръководил е структури и е познавал оперативната обстановка в региона в детайли, подобно решение трудно може да се приеме като нормално кадрово пренареждане.
В Бургас Марин Димитров е познат като полицай от старата школа. Не като кабинетен началник, не като човек, който се крие зад длъжността си, а като служител, който знае какво се случва на улицата, познава личния състав и разбира спецификата на региона. Името му не е било свързвано с нечисти контакти, зависимости или съмнителни кръгове. Това в системата на МВР тежи повече от всяка суха биография.
След като Иван Демерджиев пое силовото ведомство, очакванията сред голяма част от личния състав бяха Димитров да запази поста си. Причината е ясна: той е сред хората, които познават Бургас и областта не от доклади, а от реална работа. В такава система опитът не се изхвърля с лека ръка, освен ако някой не иска точно това.
От ръководството на ОДМВР-Бургас твърдят, че той е приел предложението. Последвалото открито писмо до обществеността обаче показва друго настроение. В него личи не каприз, а обида. Обидата на човек, който е дал години на системата и очаква поне елементарна професионална логика в отношението към себе си.
Марин Димитров не е случаен служител, който може да бъде преместен като папка от едно бюро на друго. Той е полицай с авторитет. А авторитетът не се назначава със заповед и не се отнема със заповед. Той се печели на терен.
Ако системата загуби такива хора, губи не само един кадър. Губи памет, опит и доверие. А точно тези три неща в МВР винаги са били по-дефицитни от чиновническите решения.
