Докато КАТ упорито глобява за превишена скорост и залага камери и триноги почти на всеки завой, реалният проблем по пътищата остава извън полезрението на институцията — техническото състояние на автомобилите. Камери дебнат шофьорите в трафик, който и без това не позволява движение над 80 км/ч, а същевременно по същите тези пътища масово се движат коли, които бълват сажди и пушек като дизелов локомотив от 80-те години.
Факт е, че състоянието на автопарка в България е трагично. Ако техническите прегледи се извършваха реално, а не „на хартия“, вероятно над половината коли по пътищата щяха да бъдат спрени от движение. Истинска проверка на изгорелите газове и наличието на катализатори или DPF филтри почти не се прави. Вместо това, при повреда или запушване, собствениците просто премахват филтъра и на негово място монтират куха тръба. Продажбата на DPF-а до пункт за рециклиране им носи 300-400 лв., а резултатът — черен дим и брутално замърсяване, което е очевидно с просто око, но напълно незабелязано за КАТ.
Особено тежък е проблемът с дизеловите автомобили — от тях излизат кълбета сажди, видими от километри. Но не липсват и бензинови коли, които „димят бяло“ заради изгаряне на масло – още един признак за катастрофално лоша поддръжка. Въпреки това, подобни превозни средства продължават да минават технически прегледи и да се движат необезпокоявано из градовете, задушавайки всички наоколо.
Този проблем е в остър контраст с усилията на общините да се борят със замърсяването на въздуха. Инсталират се станции за измерване на фини прахови частици, затварят се улици за движение, говори се за нискоемисионни зони… и всичко това губи смисъл, когато всеки втори автомобил е пушеща печка на колела.
Време е КАТ да насочи вниманието си и към това. Достатъчно е да се проведат масирани проверки по улиците – не за документи и винетки, а за реални технически параметри. Състоянието на въздушните филтри, на изпускателната система, наличието на катализатори и визуално наблюдение на изгорелите газове могат да дадат ясна картина. И да се наложи най-сетне санкция там, където вредата не е хипотетична като превишената скорост, а реална и дишаща — в белите дробове на всеки един от нас.
