Димитър Димитров – Херо, бе гост в предаването на Росен Петров „Нека говорят“. Старши треньорът на Черноморец говори за своето детство, за първата си среща с футбола, и как се влюбва в играта, която завладя света. Херо сподели повече за личния си живот и борбата му с коварната болест. През октовмрси месец на изминалата година лекарите поставиха диагноза - рак на стомаха. Димитър Димитров изрази подкрепата си към капитана на националния отбор Стилиян Петров, който също води битка за живота си. Херо не пропусна да коментира и ситуацията в българския футбол. Вижте какво още сподели специалистът:
„Бях на четири години, когато за първи път отидох на футболен мач. Още от детските ми години съм закърмен с футбола, бях заедно с едни чичковци на стадиона в махалата, където се загубих. Не знаех адреса си и не можех да се върна у дома, трябваше полицията да помага. Това е най-първия ми спомен от тогава. Записах се да тренирам футбол в Черноморец, бях видял обявите, че набират деца. След това минах през всички възрастови групи и бях късметлия че случих на много силно поколение, станахме шампиони във всички възрасти. Детството ми беше щастливо, израснах в Бургас край морето, разказа Херо за първия си допир с футбола и своето детство.
„Прякорът ми е още от детство, така съм го приел, че по някой път като ме извикат по име си мисля, че не е за мен. Не бих казал, че медийния интерес към мен ме дразни, но в определени моменти ми идва в повече. Не смятам, че съм човекът, на който трябва да се обръща огромно внимание“.
„За жалост приключих с футбола много млад и то поради контузия. Бях на 24 години, с няколко операции на коляното – скъсани връзки, менискуси и пр. Стана така, че не успях да продължа с активната си футболна кариера, но нямаше как да остана извън футбола. Това бе голям бич за мен, но ми даде и шанс да започна да работя като треньор. За мен съчетаването на работа и хоби е едно и също, не съм си представял да работя друго. Завърших НСА „Васил Левски“, а треньорската ми кариера започна в Нефтохимик, бил съм и треньор на женски отбор по футбол. Мога да кажа, че жените са по-дисциплинирани“, сподели Димитров относно края на кариерата му като футболист и първите му стъпки в треньорската професия.
Относно болестта си и борбата с нея, футболният специалист сподели следното: „Имах проблеми със стомаха още като бях в Саудитска Арабия, завърнах се в България обаче, поради други причини. Споделих първо с жена ми, след като ми бе поставена диагноза. Животът ми тотално се промени, до тогава не мислех за себе си, винаги за семейството ми и естествено се замислих за най-лошото - какво биха правили без мен? Казах си, че заради тях съм длъжен да се боря, те са тези, които ми дават сили. Те ме правят щастлив и са най-близо до мен.
Лекарите ме посъветваха да не се занимавам с треньорска дейност, но самата работа прави така, че не мисля за болестта, а само за проблемите с отбора, прави ме по-силен. Само уговорените мачове, в кръга на шегата, ми утежняват живота...“
Само преди по-малко от месец стана ясно, че още един от футболните ни емблеми ще води битка за живота си с най-коварната болест – левкимията. Относно съдбата, която сполетя капитана на националния тим на България – Стилиян Петров, Херо сподели следното: „Стилиян знае моето отношение, аз най-вече му желая да бъде силен и да прояви своята воля“. Мен също ме подкрепиха много хора, но с времето тези неща отшумяват, получавал съм писма, които са в съвсем друга крайност. Те идват от крайни фенове, които явно искат да влияят върху някои неща, това си го обяснявам с народопсихологията ни“.
Мечтите на един от най-кадърните футболни специалисти у нас са за „феърплей“ във футбола и край на уговорените срещи, като отново подчерта и ролята на съдиите: „Мечтая първенството да се решава само на зеления терен. Отдавна съдийте избират на кого да помагат. Ще споделя едни случай от времето, когато бях наставник на Локомотив Пловдив. Тогава гостувахме на Армията, а страничния рефер каза на помощника ми: „Кажи на Херо да не подскача много, защото не мога да му помогна в този мач. Това е един пример...“
„Гордея се с шампионските титли, с това, че съм един от малкото треньори в България, който е печелил медали с няколко отбора. Най-емоционален за мен бе престоят ми в Пловдив, публиката на Локомотив ме прие много всеотдайно, прекрасно беше. Пожелавам си здраве в личен план, а иначе нека мачовете се решават на зеления терен“, завърши старши треньорът на Черноморец.
