Бургас дълго време беше обявяван като еталон за местно управление. Спечели и няколко приза за най-добър град за живеене в България. Тук се реализираха голям брой европейски проекти, като държавата наля и много милиони. Особено в периода 2009-2013 година, когато на власт беше ГЕРБ. Тогава лично лидерът на партията Бойко Борисов си избра Бургас за свое любимо отроче и помагаше по всякакъв начин градът да има най-излъсканият имидж в страна. Действително улиците бяха ремонтирани, построени бяха нови площадки, паркинги и спортни терени. Тръгна и нов проект за градски транспорт, който е на много солидна стойност и доведе до почти пълна промяна на автобусния парк в града. До тук добре. Само, че монетата има и друга страна. Страна, която не е особено лицеприятна.
Бургас спокойно може да бъде обявен за град на кредитите. По време на управлението на ГЕРБ и Димитър Николов общината задлъжня рекордно и натрупаните дългове вече са над 90 милиона лева. Сума, която плаши тези, които имат поне малко понятие от публични финанси. Заеми се вземаха за какво ли не, като най-често за съфинансиране по европрограми. Добре е да се реализират подобни програми, защото се усвояват пари. Нека обаче да помислим за ефективността на проектите и техния дългосрочен икономически ефект. В по-голямата част става въпрос за поредния ремонт или реновиране на инфраструктура или на друг обект. По този начин се постига някаква временна заетост, която има съвсем краткосрочен ефект. Самите проекти в повечето случаи се изпълняват от фирми, които не са регистрирани в Бургас. Така собствениците вземат парите и бягат. А за градът остават заемите и разбира се поредния нов обект. Ако погледнем качеството на изпълнение на повечето проекти обаче, ще открием, че както коментира един колега, те са "бързи, смели и несръчни". Последният пример е пробивът между булевард Струга и улица Янко Комитов. Изпълнението е под всякаква критика, но парите са отдавна дадени, а може би вече и изядени. Друг пример е строящата се подземна улица, която редовно се превръща в плавателен канал при всеки по-голям дъжд. Как ще се шофира по нея не е ясно, още повече, че по този начин тя става опасна за живота на водачите. Публична тайна е, че самите проекти умишлено се оскъпяват, за да се облагодетелстват определени кръгове и фирми. Това води до още по-голямо изтичане на средства и неефективност на управление на обществените пари.
Натрупвайки кредити сегашната власт обрича общината на безперспективност. Тези пари някой трябва да връща, а това със сигурност няма да бъде лично Димитър Николов, нито неговата свита. Това ще са обикновените хора на Бургас. 90-милиона лева е стряскаша сума, а по-лошото е, че тя ще се увеличава. В същото време местната икономика е в тежка криза, безработицата извън активния сезон е висока и сравнима с градове като Плевен, Ловеч и Враца. Нови работни места не се откриват, а инвестиции няма. Дребният бизнес е в колапс, тотално обременен с излишни такси и плащания. Вече е досадно да коментираме и Логистичния парк, който трябваше да бъде панацея в тази посока. Въпреки постоянните анонси за интерес, реално там няма разкрити позиции за работещите. Океанариума вече е химера, независимо от твърденията на концесионера "Мостовик". Плувният комплекс в Славейков също се превърна в шумен провал на това управление. Обещания за инвестиции и чудеса, които приключиха с един голям и грозен изкоп. За ПСФК Черноморец е излишно да се говори, там казусът е ясен. Бургаският футбол обаче потъна в небитието и сега не е ясно как ще се измъкне от там. Като капак на всичко в КТБ стоят затворени един 23 милиона лева, които не се знае дали ще бъдат върнати на общината. Защото се оказва, че банката е в много лошо състояние и почти няма ликвидност. Нека да добавим, че това беше любимата банка на Бойко Борисов.
Обобщено казано, в своя "златен век" Бургас е много близо до състояние на фалит, отколкото до някакъв просперитет. Лошото управление, натрупаните задължения и тежките провали с имотните сделки водят града към тежки времена. Може би заради това Димитър Николов вече мисли повече за министерско кресво, а не за кметския стол, който става все по-горещ. А в такива случаи винаги е по-добре друг да вади нажежените кестени от огъня.
Бургас дълго време беше обявяван като еталон за местно управление. Спечели и няколко приза за най-добър град за живеене в България. Тук се реализираха голям брой европейски проекти, като държавата наля и много милиони. Особено в периода 2009-2013 година, когато на власт беше ГЕРБ. Тогава лично лидерът на партията Бойко Борисов си избра Бургас за свое любимо отроче и помагаше по всякакъв начин градът да има най-излъсканият имидж в страна. Действително улиците бяха ремонтирани, построени бяха нови площадки, паркинги и спортни терени. Тръгна и нов проект за градски транспорт, който е на много солидна стойност и доведе до почти пълна промяна на автобусния парк в града. До тук добре. Само, че монетата има и друга страна. Страна, която не е особено лицеприятна.
Бургас спокойно може да бъде обявен за град на кредитите. По време на управлението на ГЕРБ и Димитър Николов общината задлъжня рекордно и натрупаните дългове вече са над 90 милиона лева. Сума, която плаши тези, които имат поне малко понятие от публични финанси. Заеми се вземаха за какво ли не, като най-често за съфинансиране по европрограми. Добре е да се реализират подобни програми, защото се усвояват пари. Нека обаче да помислим за ефективността на проектите и техния дългосрочен икономически ефект. В по-голямата част става въпрос за поредния ремонт или реновиране на инфраструктура или на друг обект. По този начин се постига някаква временна заетост, която има съвсем краткосрочен ефект. Самите проекти в повечето случаи се изпълняват от фирми, които не са регистрирани в Бургас. Така собствениците вземат парите и бягат. А за градът остават заемите и разбира се поредния нов обект. Ако погледнем качеството на изпълнение на повечето проекти обаче, ще открием, че както коментира един колега, те са "бързи, смели и несръчни". Последният пример е пробивът между булевард Струга и улица Янко Комитов. Изпълнението е под всякаква критика, но парите са отдавна дадени, а може би вече и изядени. Друг пример е строящата се подземна улица, която редовно се превръща в плавателен канал при всеки по-голям дъжд. Как ще се шофира по нея не е ясно, още повече, че по този начин тя става опасна за живота на водачите. Публична тайна е, че самите проекти умишлено се оскъпяват, за да се облагодетелстват определени кръгове и фирми. Това води до още по-голямо изтичане на средства и неефективност на управление на обществените пари.
Натрупвайки кредити сегашната власт обрича общината на безперспективност. Тези пари някой трябва да връща, а това със сигурност няма да бъде лично Димитър Николов, нито неговата свита. Това ще са обикновените хора на Бургас. 90-милиона лева е стряскаша сума, а по-лошото е, че тя ще се увеличава. В същото време местната икономика е в тежка криза, безработицата извън активния сезон е висока и сравнима с градове като Плевен, Ловеч и Враца. Нови работни места не се откриват, а инвестиции няма. Дребният бизнес е в колапс, тотално обременен с излишни такси и плащания. Вече е досадно да коментираме и Логистичния парк, който трябваше да бъде панацея в тази посока. Въпреки постоянните анонси за интерес, реално там няма разкрити позиции за работещите. Океанариума вече е химера, независимо от твърденията на концесионера "Мостовик". Плувният комплекс в Славейков също се превърна в шумен провал на това управление. Обещания за инвестиции и чудеса, които приключиха с един голям и грозен изкоп. За ПСФК Черноморец е излишно да се говори, там казусът е ясен. Бургаският футбол обаче потъна в небитието и сега не е ясно как ще се измъкне от там. Като капак на всичко в КТБ стоят затворени един 23 милиона лева, които не се знае дали ще бъдат върнати на общината. Защото се оказва, че банката е в много лошо състояние и почти няма ликвидност. Нека да добавим, че това беше любимата банка на Бойко Борисов.
Обобщено казано, в своя "златен век" Бургас е много близо до състояние на фалит, отколкото до някакъв просперитет. Лошото управление, натрупаните задължения и тежките провали с имотните сделки водят града към тежки времена. Може би заради това Димитър Николов вече мисли повече за министерско кресво, а не за кметския стол, който става все по-горещ. А в такива случаи винаги е по-добре друг да вади нажежените кестени от огъня.
