Санирането на сградата би било удар по културното наследство на Бургас
Против планирането саниране на сградата на ППМГ „Академик Никола Обрешков“ и ПГРЕ „Г.С. Раковски“ се обявиха от група „Български архитектурен модернизъм“, които изпратиха своето становище до медиите.
Припомняме, че в община Бургас се обсъжда по какъв начин да бъде решен проблема с топлоизолацията на сградата. Единият от вариантите е сградата да бъде санирана по подобение на новия спортен комплекс и наскоро обновената сграда на бившия интернат, която се превърна в начално училище. Тази идея обаче бе остро приета от архитектите, според които по този начин ще бъде компроментирана автентичността на сградата, което ще бъде удар по културното наследство на Бургас.
Според становището на групата архитекти външната изолация не е ефективна, особено при толкова стари сгради, а съвременните технологии позволяват различни енергоефективни мерки, като например вътрешна високоефективна мазилка. Именно такъв е вторият вариант, който се обсъжда и от експертите на община Бургас.
Публикуваме пълното становище на група „Български архитектурен модернизъм“ , което е подписано от Васил Макаринов, Теодор Караколев и д-р арх. Любинка Стоилова – член на DOCOMOMO International.
"Сградата на Профилираната гимназия по романски езици „Г.С. Раковски“ и ППМГ „Академик Никола Обрешков“ (бивша Мъжка гимназия) е един от ценните образци на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в Бургас. Тя е една от най-големите обществени сгради в Бургас в тази стилистика, представя специфични за епохата похвати, което я прави ценна част от архитектурната и строителна история на града.
През годините на своето съществуване сградата, проектирана от известния архитект Храбър Попов (1938-42 г.), е претърпяла различни промени (пристройка, подмяна на дограма и др.), но все още пази духа на междувоенната архитектура и строителна практика от периода. Важна стилистична характеристика е фасадната облицовка – партерът е изпълнен с тъмен грубо обработен камък, който контрастира с бялата гладка облицовка на горните етажи – често прилаган похват при обществените (и в частност училищните) сгради от 1930-те и 1940-те години.
Специфични за представителния вид на сградата са решението на централния вход с елегантно подвеждащи извити фасадни стени, и широките прозорци на класните стаи, осигуряващи обилното им осветяване. Оформлението на последния атичен етаж създава характерна „рамка“ на композицията – изтеглен навътре ред от по-малки прозорци. Тези похвати са материални показатели за историческата ценност на зданието на бившата Мъжка гимназия и я превръщат във важна част от културната памет на Бургас – град, който има всички основания да се гордее със своето минало. Съществено за всяка културна ценност е запазването на нейната автентичност.
Обичайната практика при ремонти на училищни сгради в България и проектът за унифициране на външния вид на училището в Бургас със съвременната съседна постройка за спорт са притеснителна индикация, че това материално културно наследство може да бъде загубено. Поставянето на каквато и да е изолация върху каменната облицовка ще погуби автентичния вид на сградата и ще компрометира нейните безспорни характерни естетически достойнства. Редица изследвания и тополотехнически експертизи през последните няколко години отхвърлят нуждата от саниране на фасадни стени с изолация, чиято трайност е не повече от 10 години, особено при масивни сгради отпреди Втората световна война. Съвременните технологии позволяват различни енергоефективни мерки без унищожаване на фасадните стилистични характеристики – например, чрез вътрешна високоефективна мазилка.
България рябва да опазва достойно своето културно наследство. В Бургас има отлични примери за спасяване на образци на модерната архитектура – като бившето Морско казино, успешно адаптирано наскоро в културен център.
Надяваме се, че сградата на ППМГ „Академик Никола Обрешков“ и ПГРЕ „Г.С. Раковски“ ще бъде още един от тези добри примери на осмислена грижа за културното наследство в Бургас. Подобно действие би имало важен образователен и възпитателен ефект за следващите генерации, на които сме призвани да предадем съхраненото културно наследство на страната."
