Милен Николов е директор на Регионален исторически музей Бургас. Един от обектите, които проучва от години е крепостта Русокастро. Той е ръководител на разкопките, които се провеждат там и през настоящия сезон.
Само преди броени дни Милен Николов и екипът му откриха сред руините изключително ценна икона, част от триптих, изработена от слонова кост. Специално за e-Burgas.com, археологът разказа как е била открита, какви са версиите за това как може да е попаднала на мястото в древността и какво усеща един изследовател, когато намери такава находка. Ученият съобщи, че търсенето на останалите две части от триптиха продължава.
Интервю на Татяна БАЙУКШЕВА
-Г-н Николов, разкажете ни малко повече за последната голяма находка от Русокастро – двустранната икона от слонова кост?
-Тя представлява крило от триптих, един предмет от три части, който по същество е походен олтар. Материалът, от който е изработена-слонова кост, е бил изключително скъп, много по-скъп от златото. Изработката е много фина. Слоновата кост е била доставяна като материал само за императора и за императорското семейство. Никой друг е нямал чисто финансовата възможност да я притежава. Освен това майсторите, които са я обработвали, са били единици-хора, които са били подържани от императора. Работилниците най-вероятно са били в императорския двор. Продукцията им е била предназначена само за императора, семейството му и най-доверения му кръг лица. Такъв е рангът на находката, ако говорим за изработка и за суровина.
-Какво представляват изображенията?
- Изображенията са част от сцената „Благовещение“. От лицевата страна е изобразен архангел Гавраил, който е в ход наляво. Той отива към Дева Мария, за да й каже благата вест- че ще роди Спасителя. Под него е изобразен св. Василий Велики с Библия в едната ръка. На обратната страна има два кръста – процесиен и напрестолен. Находката е от десети век, може би средата на десети век. Слоновата кост започва да се работи в края на девети век, по време на така наречената Македонска династия, чийто основател е Василий първи Македонец. Тогава Византия отново става една много мощна държава. И настъпва Македонския ренесанс в изкуството. Строят се много църкви, правят се мозаечните икони, емайловата техника е в разцвета си. Развива се костнорезното изкуство и специално творбите от слонова кост. Тази техника продължава да се използва до към средата и третата четвърт на единадесети век. След което, императорите престават да поддържат работилниците, спират доставките на слонова кост и този занаят отмира. Майсторите продължават да обработват обикновена, но не и слонова кост. И предметите, които вече са изработени, циркулират стотици години. Влагани са в касети, рязани са за изработка на части от други предмети, но оригинални не са се изработвали. Доста от тях се съхраняват в Западна Европа.
-Как са попаднали в Западна Европа?
-Най-вероятно след Четвъртия Кръстоносен поход, когато през 1204 година рицарите завземат Константинопол и разграбват императорската хазна. Става дума за личната хазна на Императора, където са се съхранявали подобни предмети. Те са ги отнесли по родните си места и са ги подарили на катедралите в големите градове. Така че подобни на находката от Русокастро предмети има в най-големите музеи в света като Лувър, Британския музей, музея Метрополитън. Това са класни находки, изключително елитни.
В световен план при археологически разкопки са открити не повече от 15 подобни. В България се съхранява само една, открита при разкопките на царската цитадела Трапезица във Велико Търново. Тя е намерена от френския археолог Жорж Сьор в началото на 20 век и представлява фрагмент от икона от слонова кост, изобразяваща сцената „Успение Богородично“.
-Как може да се озовала иконата, която намерихте, именно в крепостта Русокастро?
- За сега мислим, че вариантите са два. Първият е - император или най-близък до императора и императорското семейство човек е бил в крепостта и е загубил иконата. Друг възможен вариант е- при битка, човекът, на който е принадлежала, дали император или близък до него, е изгубил сражението. Противниковата войска е пленила лагера, опустошила го е и е ограбила личната му походна хазна. Където се е съхранявал този предмет. А после онзи, който го е придобил като военна плячка, го е изгубил тук, в крепостта. Това са двата варианта, които обсъждаме.
-Какво беше усещането когато намерихте иконата?
-Около три часа стоях и я разглеждах много развълнуван. Усещането беше изключително. За 120 години това е втората такава находка, открита в България. Всички си мислят, че златото е най-ценното. Не, не е.
За мен е голяма чест, но и голяма отговорност. Благодарен съм на Господ! Защото късметът си е късмет. Но всичко, в крайна сметка си е божа работа.
- Предметът е бил от три части, намерили сте една от тях. Очаквате ли да намерите и останалите две?
- Живот и здраве, продължаваме да търсим и сме си поставили за цел да ги намерим. Проучването ще покаже дали това ще се окаже възможно. Много точно сме локализирали и обозначили мястото, където е намерена едната част и в момента търсим останалите две.
-Каква ще е съдбата на находката? Къде ще бъде изложена тя?
-В залите на Регионален исторически музей. Това най-вероятно ще стане през есента на настоящата година, след като иконата бъде подготвена за това. Но нека да изчакаме, ако е рекъл Господ, ще намерим и другите части от триптиха.
-Какви други ценни находки сте открили през настоящия археологически сезон в крепостта Русокастро?
- Имаме много хубава керамика, много монети от Средновековието, една златна монета на император Фока от началото на седми век, стрели, върхове на стрели, закопчалки за книги. Те за нас са изключително ценни. Въпреки че за масовия потребител на информация това може би не е така, за нас са много важни. Много интересни са костите, които намираме, но на тях допълнително ще бъде направен анализ от археозоолози.
-Много ли такива кости са открити?
-Изключително много. И за тях се знае със сигурност, че са от храна. Изследванията на археозоолозите ще ни покажат какво месо са употребявали на трапезата си хората, обитавали крепостта.
-Какво се очаква като крайна цел при реализацията на проекта?
- Крайната цел е да се превърне крепостта в туристически обект и обект на културния туризъм. Така че сега се стремим да предаваме обекта поетапно, максимално проучен, за да бъдат изпълнявани реставрационно-консервационните дейности. Разкриваме архитектурата, за да я предадем за проектиране и изпълнение на консервация, реставрация и експониране. Това е основната цел на инвеститора-Община Камено. Помагат ни разбира се и от Министерство на културата на Република България и от Националния исторически музей.
