Анализ: България влиза в 2026 с разпаднало мнозинство, задаващи се избори и битка за контрол над държавата – кой ще направи служебния кабинет и има ли шанс за редовно правителство
Политическата 2025–2026 година се оказва далеч по-бурна, отколкото дори най-циничните анализатори предвиждаха. Падането на кабинета на Росен Желязков не беше внезапен срив, а финал на процес, който тлееше с месеци. Мнозинството се разпадна под натиска на протести, вътрешни противоречия, скандали и загуба на легитимност. И когато парламентът се срина, цялата държава се озова в режим на преход, в който повече няма управляващи, а има само оцеляване по инерция. Сцената вече е изцяло при президента Радев, а това пренарежда правилата на играта.
Радев държи ключа към следващите месеци. Конституцията му дава процедура, но не и сценарий. Трите мандата ще бъдат раздадени символично и никой няма да произведе кабинет. Партиите изглеждат уморени, разцепени и без капацитет за каквото и да е управление. ГЕРБ открито настояват за избори, ПП–ДБ се опитват да излязат от роли, които ги износиха, ДПС–Ново начало губи контрол върху собствения си образ, а останалите формации просто запълват ефира. Това означава, че страната върви към служебно правителство с ясна политическа цел – да удържи държавата, докато всички играчи влязат в кампания.
Новите конституционни промени ограничават избора на служебен премиер до много малък кръг хора. Част от тях вече публично дадоха да се разбере, че не желаят поста. Други са компрометирани или прекалено политически обвързани. Реалистичните имена са малко, но те трябва да съчетаят две качества – компетентност и неутралност. Президентът ще търси лице, което може да удържи държавната машина, да не влиза в партиен сблъсък и да проведе избори без допълнително дестабилизиране. В този контекст служебният кабинет ще бъде технически, а не политически; временен, но ключов; незабележим като фигури, но централен за процеса.
Основният въпрос е дали след изборите ще има редовно правителство. Прогнозите не са оптимистични, но са реалистични. Новият парламент ще изглежда познато: ГЕРБ и ПП–ДБ ще бъдат водещите сили, „Възраждане“ ще е високо, ДПС ще бъде отслабено, а малките партии ще влизат и излизат около бариерата. Нито една от тези сили сама не може да управлява, а комбинациите стават все по-малко. При всички обстоятелства едно е ясно – ако има кабинет, той неизбежно ще бъде изграден върху съюз между сили, които доскоро се обвиняваха взаимно. Това е цената на стабилността в система, която е изчерпала капацитета си за самостоятелни решения.
Единствената конфигурация с шанс да изкара поне година е коалиция между ГЕРБ и ПП–ДБ, в някаква форма и с нови лица, които могат да успокоят електората на двете страни. Тя няма да бъде стабилна по природа, но ще бъде стабилна по принуда. Еврозоната, международният натиск и вътрешните рискове няма да позволят на България да продължи да цикли в служебни кабинети безкрайно. Затова политиците, които днес се държат като противници, ще бъдат поставени в позиция да се договарят. А дали ще могат – това е изпитанието, пред което ще бъдат изправени.
Промяната няма да дойде от драматични жестове, нови партии или героични речи. Промяната ще бъде резултат от пренареждането на интересите вътре в системата и от умората на обществото, което вече не реагира на скандали с онази емоция, която разклащаше властта през 2020–2022 година. Настъпва по-трезвен, по-студен политически климат, в който оцеляват не най-силните, а най-адаптивните. България навлиза в 2026 година без ясна посока, но с ясна необходимост: държавата да започне да функционира, независимо кой е на власт.
В този преходен период най-важните решения ще се вземат не в парламента, а в Президентството, в служебния кабинет и в договорките след изборите. Това е момент, в който държавата може да се стабилизира или да се хлъзне надолу. Партиите ще бъдат принудени да се държат по-зряло не защото изведнъж са станали отговорни, а защото алтернативата е хаос, за който вече никой няма политически капитал да поеме вината. Докато нощният парламент стои празен и тих, истинската политика се движи на друго място – зад кулисите, в кабинетите и в решенията, които предстоят. И именно там ще се реши дали България ще има правителство, или още една година ще премине в режим на оцеляване.
