Отлично знам, че изпратените от мен есемеси не са достатъчни. Но се надявам това, което аз не мога да направя, да свърши стихотворението. Нека Бог да пази България!“, пише тя.
Ето и стихотворението й:
Снимка на калта без ретуш Гърмеше юни! Хиляди ведра изливаше разгърден в сляпа ярост! И с мощ като от земните недра се втурнаха вода и кал без жалост. Понесоха по пътя си смъртта, готова да премаже всеки срещнат. Превърна се за миг в палач пръстта, до днес боготворена и безгрешна. Със сила на цунами връхлетя разпенена водата кръвожадна. След нея всяка къща опустя и стана страшна гробница прохладна. Удавиха се с ужас в яростта тринадесет живота непорочни. След седмица разравяме калта да търсим пак дете... Дали нарочно препича слънце с лъч от ятаган, а съвестта излющва змийска кожа? Народът ни е като във капан, съдбата е опряла в него ножа. Аз вярвам, че очаква тя от нас да се помолим и да се покаем. Стотици чистят кал и в този час... Но чисти ли сме? Отговора знаем. Мария Панайотова БЛИЦ
