В тотален абсурд се превръща изключително важен казус в Бургас, според чиято ситуация положителното му разрешаване изобщо не изглежда да е нито успешно, нито скоро. А дотогава Бургас ще загуби най-хубавата си и посетена велоалея до квартал Сарафово.
Свлачището и пропадащия бургаски бряг край солниците са поредната жертва на държавни абсурди и демонстрационната неспособност костюмари и чиновници да се справят с проблеми далеч от зоната си на действие. В случая заради хартиения си статут на изключителна държавна собственост домакинът, в лицето на община Бургас, няма право да си оправи „двора“, защото е чужд. И, естествено, това не е всичко – собственикът на практика е Варна (!?) под формата на държавно дружество.
Това означава, че ако някой очаква проблемът да бъде скоростно, компетентно и обективно решен, то поне дано има здрава нервна система и завидно търпение. Най-вече хилядите велосипедисти от Бургас. Защото е абсурдно държавни предприятия да бъдат ситуирани в области с естествена конкуренция на икономическо развитие и да не съществува хипотетична възможност за „конфликт на интереси“. Това се вижда се и от космоса, а държавата автоматично се превръща в мащеха за Бургас. Особено след изявленията на „собствениците“.
Когато говорим за хипотетични възможности това означава, че каквито и думи да се кажат, стойността им е нулева, а в случая дори няма и опит да се покаже загриженост и отговорност. Има единствено противоречиви заключения и шикалкавене от страна на отговорниците със седалище Варна.
Проблемът бе неглижиран от държавата още в първия опит – с глас в пустиня след рухването на пътя през пролетта и последвалите сигнали на граждани и община. В момента имаме нова заявка за пренебрежение с аргументите на „Геозащита" ЕООД гр. Варна“, а новият (и изключително логичен) глас на кмета Димитър Николов за създаване на „Геозащита Бургас“ с местни хора, т.е. възможност за фактическо разрешаване на проблема, ще даде ясен отговор има ли реално желание държавата да оправи собственото си свлачище.
А дотогава дано някой не пострада, защото само тогава виждаме действия.
