В последната събота преди Великден православната църква отбелязва Лазаровден. Празникът е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
Според евангелието когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Според българската народна традиция Лазаровден или Лазарица е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Затова по традиция днес се изпълнява обичаят Лазаруване. Млади жени, наречени лазарки, облечени в народни носии берат цветя, с които плетат венци за утрешния празник Цветница. Момите обикалят и къщите, пеят обредни лазарски песни, благославят стопаните за здраве, щастие и берекет, а те ги даряват с яйца, пари и плодове.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Имен ден празнуват Лазар, Лазю, Лъчезар и техни производни.
