Кратък справочник за ЕС или послание, което насажда омраза към цял народ?
В училище в бургаския комплекс „Меден рудник“ Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации – Бургас, съкратено ПГКПИ. е попаднал кратък справочник за Европейския съюз. На страница 12 той представя войната в Украйна през разказ за руското нападение, помощта на ЕС за Киев и санкциите срещу Москва. Но учениците получават ли достатъчно контекст, за да разберат темата, или им се поднася само една политическа гледна точка?
Тук залогът е по-голям от спора кой е прав в политическата битка. Когато пред децата се повтарят думи като „агресия“, „изолация“ и „ограничаване на Русия“, без разговор за предисторията на конфликта и без ясно разграничение между руската държава, нейното ръководство и обикновените руснаци, лесно се стига до враждебност към цял народ. Това е опасна посока. Отговорността за решенията на властта не се прехвърля върху всеки човек с руски произход или руски език.
Няма спор, че руските войски нахлуха в Украйна през февруари 2022 г. и Общото събрание на ООН осъди руската агресия. Но да се посочи този факт не е достатъчно за историческо обяснение на войната. На учениците трябва да се представи и предисторията, включително събитията от 2014 г., напрежението около сигурността в Европа и различните позиции по тези въпроси. Да се изследват причините не означава да се оправдава нахлуването. Означава учениците да получат инструментите да мислят, вместо да повтарят готови оценки.
Самата книжка не е издадена от училището. На гърба ѝ са посочени ISBN 978-92-68-32417-2 и издател Службата за публикации на Европейския съюз. Публикацията е подготвена от Генерална дирекция „Комуникации“ на Европейската комисия. ЕС я посочва като материал за читатели над 15 години. Това е институционална публикация за ЕС, а не учебник по история на войната.
Затова въпросът към училището е конкретен: кой е раздал справочника, на кои ученици и как го е обсъдил с тях? Ако книжката е била повод за урок, учениците трябва да чуят ясно, че това е гледната точка на институциите на ЕС и че по темата съществуват различни оценки и исторически прочити. Училището трябва да насърчава проверката на източници и аргументирания спор, а не враждебността към хора заради националността им.
По описанието става дума за иновативното училище в „Меден рудник“, но само снимките не доказват кое училище е разпространило книжката. В комплекса има повече от едно училище, определяно като иновативно. ПГ по компютърно програмиране и иновации е едно от тях, но преди публикуване на конкретно обвинение трябва да се потвърди, че именно то е предоставило изданието.
Никой не бива да възпитава децата да мразят руснаците като народ. Нито една война и нито една политическа позиция не оправдават прехвърлянето на вина върху цял народ. Ако училището иска да възпитава критично мислещи млади хора, трябва да им даде контекст, различни източници и пространство за въпроси. Иначе границата между информиране и насаждане на враждебност става опасно тънка.
