На Летище София тържествено се отбелязва 80-тата годишнина от създаването на аеропорта. Честването на юбилея започна още на 1 юни т.г., а днес продължава с валидиране на пощенска марка, чийто автор е младият художник Емилио Бората. Гостите на събитието тази вечер ще могат да разгледат летището по по-различен начин в специално заснето 3D видео.
За рождена дата на летище София се приема датата 16 септември 1937 г. с издаването на Указа на цар Борис Трети, но полети са се изпълнявали още от началото на 30-те години. През 1939 г. е открита първата приемна сграда, а две години по-късно е завършено и летателното поле с изграждане на грундова писта. В средата на 20 век е построена първата бетонна писта с дължина 1050 м. /за сравнение днес пистата за излитане и кацане на летище София е дълга 3600 метра/.
Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита на 29 юни 1947 г. и е осъществена със самолет Юнкерс Ju 52 /немски самолет/. Първият полет, който днес се изпълнява за половин час, тогава е изпълнен за два часа.
Днес в столицата по покана на ръководството на „Летище София”, на тържествения юбилей по повод 80-та годишнина на летището ще присъства дългогодишният директор на Летище Бургас Калин Барзов. През 2005 година, за осем месеца, от май до декември, той беше директор на Летище София.
През този период там бяха извършени поредица от ключови мероприятия, с което бургаският принос за модернизирането и развитието на базата се оказа решаващ.
Днес Калин Барзов си спомня: "Най-важната ни задача беше да се актуализира генералният план на „Летище София”. Натъкнахме се на решение, според което Терминал 1 (стария) се превръщаше в административна сграда за „Български пощи” и Гранична полиция. С енергични срещи и докладни успяхме да възстановим използването на терминала за летищни нужди. Територията на летището нямаше точна кадастрална карта. Възложихме на юридическа фирма, веща в недвижими имоти, да легализира собствеността на летището, за която винаги е имало апетити. Новата кула на РВД бе предвидена в летателното поле по средата на пистата. Енергично се противопоставих.
Започнахме обсъждания за зони при обслужването на карго и обща (General) авиация, перони, сгради. "
Според Калин Барзов годината 2005 е била решаваща за довършителните работи на пътническия терминал и перона за самолети с изпълнител „Щрабаг”, а също и на пистата за кацане и пътеките за рулиране с изпълнител ”Кхарафи груп”.
"Имаше забавяне и усложнения, типични за такива уникални инфраструктурни обекти - нова писта с държина 3600 метра, най-големият пътнически терминал с капацитет над три милиона пътници. Новости за страната бяха пътническите ръкави, многоетажният паркинг с топла връзка, паркът с езеро, ескалаторите, дневната светлина, просторът, вдъхващ надежда. Безпрецедентни се оказаха предизвикателствата за сигурността и безопастността на летището да се строи и експлоатира едновременно. На строителните площадки броят на работещите надминаваше 1500 души, стотици камиони и техника на близо два квадратни километра площ. Охраната, както и съчетаването на дейностите на летището и строителството, бе денонощна грижа", коментира още някогашният директор на летището.
Той разказа и за критичния момент с придошлите води на река Искър, които са създадали реална заплаха за наводняване в Софийското поле. Тогава се наложило да бъдат струпани тонове скали и бетонни панели, за да се забави и отклони стихията.
"От десетилетия сградата на директорското крило на аерогарата бе неугледна, претрупана от пристройки, преграждана с решетки. Ремонтирани и обновени бяха ВИП помещенията, директорският кабинет, залата за оперативки и заседания (с орлите), деловодството, мултифункционалната зала за обучение, коктейли и презентации. Възвърна се блясъкът на аерогаровата архитектура от 1937 година, с уникалните италианските мрамори и черния гранит на стълбището. Започна издаването на първото списание за летище у нас ”Хай флайт”, спомня си още Калин Барзов.
По думите му увеличаването за зимните чартърни полети също става фокус в дейността на летището. През зимата на 2005-2006 год. ръстът е бил почти 40%, а нови линии са открили „Томас Кук” и „Фърст чоис” - до Брюксел и Бристъл. По редовните и лоу кост линии нови дестинации са били Дюселдорф, Манчестър, Малага, Палма де Майорка, Щутгарт, Хановер. Стратегически успех са преговорите по привличането на големия оператор на колетни пратки „Ди Ейч Ел” на „Летище София. Възстановено беше вътрешното първество по футбол на летището и бе подобрено стопанистването на спортната база”, коментира още Калин Барзов.
За безспорните успехи и до ден днешен с респект си спомнят бивши и настоящи авиатори и представители на авиационния бизнес, с които той и до сега е в добро партньорство.
Автор Татяна БАЙКУШЕВА
