Обичаният дует „Бургас“ издадоха новия си албум „Бургас завинаги в сърцето“. В него, освен добре познатите ни имена Мария Чернаева и Владимир Спасов, участва и дъщерята на Мария – Василена Чернаева, като композитор, поет и изпълнител. Албумът се състои от 16 песни и носи атмосферата на красивия ни град, морето и любовта, които в днешното противоречиво време са ни нужни повече от всякога. В разговора, който проведохме, талантливите музиканти споделят всичко вълнуващо не само за новия си проект, но и за интересния творчески път през годините.
Да започнем с новия ви албум „Бургас завинаги в сърцето“. На коя дата излиза официално, откъде ще може да се закупи?
Владимир: Имахме щастието и удоволствието първите няколко копия на албума да излязат точно на празника на град Бургас – Никулден и това е прекрасно. В момента е финала на тиражирането на проекта ни.
Мария: Албумите ни всъщност не се продават, а ги подаряваме. По принцип те са създадени с образователна цел и са посветени на бургазлии. С творчеството си целим песните ни да стигнат до сърцата на хората и да останат там. Един ден като ни няма, песните ни ще останат за идните поколения.
Василена: Песните от новия ни албум, както и техните инструментали може да слушате във всички дигитални платформи за музика и YouTube.
А как стои въпросът с авторските права?
Мария: Ние сме си продуценти. Почти всички песни в албума са наши авторски и на дъщеря ми, както и наши общи на тримата. Това е новото в албума, че сме включили и нея, защото тя беше също и композитор и поет и на половината песни във втория ни албум, но в третия вече има и нейни индивидуални изпълнения. Записите бяха осъществени в студиото на музикалния педагог Милена Добрева, а дигиталният мастеринг – в студиото на Максим Горанов в Плевен. Възобновихме и песен на композитора Йонко Попов „Пясъчен миг”, която бяхме записали още като солисти на „Оркестър Бургас”. В албума има и три песни на композитора Иван Пантелеев – създател и диригент на „Оркестър Бургас”: „Бургас, морето и неговите трудови хора“ и „Сладкопойна чучулига”.
Има ли индивидуални изпълнения в албума или всичко е изпълнено като дует и трио?
Мария: Индивидуалните са на дъщеря ми Василена, другите са си наши. Двамата сме запяли от 1982 г, когато бяхме назначени за солисти на „Оркестър Бургас“. Догодина правим 40 години. Другото интересно по отношение на дуета, е, че не сме съпруг и съпруга, както „Ритон“ и „Шик“. Ние сме само приятели.
Василена: Аз го обичам като втори баща. Той ми е преподавал като малка по музика. Относно индивидуалните ми песни в новия албум – възстановявам две от тях, изпяти от майка ми по времето на „Оркестър Бургас“, които са кавър на две много хубави английски песни. Текстът е на Лорис Мануелян. Други две песни са по моя музика и текст – „Прегърни ме, море“, която е по аранжимент на Руслан Карагьозов и „На татко“, чиито стихове са писани от дъщерята на Влади – Миглена Спасова. В предишния албум имаше песен „Мама“, която бях посветила на майка ми, докато сега тази песен е посветена на Влади от дъщеря му. Но и двете песни са много емоционални и всъщност са за всички майки и бащи. Другите две песни са „Скитница любов“ по аранжимент на Росен Сеновски и „Странно огледало“ на Георги Милтиядов, по текст на Лорис Мануелян.
Мария: Дъщеря ми е завършила НМА „проф. Панчо Владигеров" в София, магистър със специалност фагот и ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър със специалност Педагогика на обучението по музика. Работи като солист-оркестрант фаготист в Държавна опера- Бургас.
Какви теми засяга албумът?
Владимир: Вечната и най-прекрасна тема – любов...
Мария: ...и море! Любовта към Бургас. Първият албум, който издадохме 1996 г, го бях нарекла „Възкресение“, защото тогава отново се събрахме. Напуснахме „Оркестър Бургас“ и него вече го нямаше по много причини. В България имаше три оркестъра: „Оркестър София“ с диригент Вили Казасян, „Оркестър Бургас“ и „Оркестър Русе“ – все държавни оркестри. Когато след реформите оркестрите се разпаднаха, заминах да работя в чужбина. При връщането ми в България, започнах да пея сама. Тук Влади ще разкаже как отново се събрахме.
Владимир: Някога имаше един ресторант „Черно море“, който беше прекрасен бохемски ресторант. Tя пееше там в музикалната програма. Когато я видях една вечер в ресторанта, се просълзих. И тогава наш приятел, когото много си обичаме, Костадин Митев, дойде и каза: „Вие докога ще я карате така двамата? Я да се съберете и да направите дует!“, по-късно той стана изпълнителен продуцент на първия ни албум „Бургаски вечери“.
Мария: Всички аранжименти в първия албум са на Краси Гюлмезов, два на Пламен Велинов. Албумът много години не намери почва в културните изяви на Бургас и по незнайни за нас причини не бе забелязан. Интересно как изведнъж за един Никулден от общината ни поканиха да участваме в концерт за празника на Бургас и да изпеем „Завръщане в Бургас“. И стана чудо, още същата вечер хората запяха с нас.
Владимир: Песен, която сега всички обичат и пеят и се превърна в химн на Бургас.
Мария: Да, точно така. Бяхме много щастливи. Хубавата музика е като водата – винаги си намира път.
Хората ви познават като създатели на мелодии за любовта, морето и нашия красив град. Зад всяка песен се крие история. Разкажете ни някои от най-любопитните такива от албума. Как възникнаха? Има ли реални случки?
Мария: Всяка песен е част от нас. Всяка песен е посветена на реалния ни живот, изстрадана е. Например, в албума имаме песен за приятелите. И двамата имаме страшно много приятели, но мога да кажа, че лично аз много държа на тях, понеже нямам брат или сестра и винаги съм се опирала на приятелите си. Разбира се, на истинските. Посветили сме и песен на пандемията – „С болка за Бургас“. На всички близки, които си отидоха, на всички онези, които ни напуснаха. Всеки загуби по някой скъп на сърцето си човек.
Владимир: Хората ни помнят с добро, обичат ни и където и да отидем, ни посрещат с прегръдка.
Мария: Работила съм много извън България, имали сме и предложения за чужбина и като дует вече. А можехме да заминем и за София. Вили Казасян ни покани да отидем в София, но ние останахме верни на Бургас.
Оркестър „Бургас“, 1983 г, Мария и Владимир (долу в средата)
Представляваха ли предизвикателство за вас тези записи и с какво се отличиха от предишните ви?
Владимир: Всяка песен сама за себе си е предизвикателство. Носи някакъв заряд, който усещаш, щом започнеш да пееш. Всяка е с различно настроение.
Мария: Може би третият албум беше най-емоционален. Всеки от нас имаше различни идеи и свое индивидуално музикално усещане за всяка една от песните. Мисля, че се получи една прекрасна симбиоза в творческия ни екип. В албума имаме и една прекрасна песен на Стефан Диомов „Разказвай ми“, която винаги съм искала да изпея. Във втория албум той ни подари прекрасната балада „Лунен блус“, а в първия албум песента „Горещ сняг”. Диомов е много голям творец и наш приятел и ние сме много горди, че имаме в творчеството си три негови песни.
Текстовете ви до един са изпълнени с дълбочина и карат слушателя да се замисли за нещата от живота. Всеки от вас, заедно с текстописците, има различни от другия идеи и ни е любопитно, как ги съчетавате, когато стане въпрос за думите в албума. Какво можем да открием, слушайки „Бургас завинаги в сърцето“?
Мария: Поетите са именно много чувствителни и много емоционални хора. Това са творци, които трябва да са и музикални, да усещат ритъма, всяка фраза, всеки дъх. Такива поети са Лорис Мануелян, Жива Кюлджиева, Ваньо Вълчев.
Владимир: Много е важно текстът да си пасва на музиката, защото музиката може да е перфектна, но е нужно текстът да я допълни, за да се получи това напасване и стиковане. Не става просто така, а Василена точно така ги е направила, че всичко да си пасва перфектно, защото тя е музикант и има тази вътрешна сензитивност. Eдно е да си поет, друго е да пишеш текстове специално на песни. Когато си поет, можеш да си позволиш всичко, докато тук трябва да се съобразяваш със стъпката, с музиката, със сричкуването, с много неща.
По отношение на композициите и аранжиментите, какви чувства и емоции носят те? За колко време ги сътворихте?
Мария: Гого Милтиядов направи всичките ни аранжименти. Изключение прави песента „Разказвай ми“. Като емоции определено трябва да има разбирателство между екипа, защото ако няма, се отразява и на творчеството. Въпреки че Гого е много млад, харесва и се придържа към класическия стил. Интересното в третия ни албум е, че жанровете са малко по-различни. Всяка песен си носи собствен заряд, защото всички са с разнообразни стилове. Не си приличат една с друга.
С какво точно се различават те?
Мария: Различават се с това, че са композирани в различно време. Песни, създадени през 90-те години. И сега Гого, колкото и да е променял аранжимента, се е придържал към онова звучене. По-различно, но всяка песен носи любовта към Бургас.
Какво (или пък кой) ви даде вдъхновението? Спонтанно ли дойде? С други думи – рецептата на един музикален продукт се състои от...
Мария: Със сигурност не беше спонтанно. Инициатор и вдъхновител на втория ни албум и 35-годишния ни юбилей беше нашата голяма приятелка Тони Димитрова, която материално и морално много ни помогна с неговото реализиране и с концерт-спектакъла. През цялото време беше до нас, много я обичаме. Специални и сърдечни благодарности изказваме на Община Бургас, в лицето на кмета Димитър Николов, Йорданка Ананиева, Веселин Пренеров, Веселина Иванова, Димитър Маджаров, затова че ни подкрепяха и осигуриха всичко, което е необходимо, за да направят юбилейния ни спектакъл възможен. Залата беше препълнена, билетите бързо се изчерпаха и много хора не успяха да дойдат. Обаждаха ни се приятели и искаха да повторим концерта. Но после започна пандемията и нямаше как това да се осъществи. На третия албум – „Бургас завинаги в сърцето“, инициаторът е Влади.
Юбилеен концерт „Бургас, моя любов“, 2017 г.
Идват празници. Събития от всякакво естество радват Бургас, особено тези, свързани с музиката. Миналата Коледа представихте тематична песен с клип, заснет в центъра. Кажете ни къде и на коя дата тази зима ще можем да чуем лайв изпълненията на новите ви песни.
Мария: Денят, в който снимахме клипа на коледната песен, беше много студен. Започнахме да снимаме до елхата, а в клипа участваха и двете прекрасни внучета на Владо – Владко и Криси. Снимките продължиха дълго време и поради големия студ, въпреки че в началото децата се гонеха около елхата и се смееха, започнаха да плачат. Меги, дъщерята на Владо, непрекъснато ги гонеше, за да ги развесели и си играеше с тях. Но накрая вече и ние не издържахме и казахме: „Достатъчно“. Но пък клипът стана прекрасен.
Василена: Винаги около Коледа в социалните мрежи поздравяваме бургазлии с тази песен.
Мария: Тази зима е по-сложно. Трябва да направим промоция на новия албум, но усложнената епидемиологична обстановка не го позволява в момента. Затова обмисляме да направим промоцията, когато времето се затопли, за да може да присъстват повече хора.
Участвали сте многократно в песенния конкурс „Бургас и морето“. През 2017 г. бяхте отличени с почетен знак на общината. Догодина дуетът ви навършва забележителните 40 години. С какви трудности се срещнахте през това време?
Владимир: Животът не е само удоволствия. Има трудности. При всяко издаване на албум, при всеки концерт, особено когато ни канят самостоятелно – носим апаратурата, лично наше оборудване. Разглобяване, сглобяване, пренасяне и всичко това отново и отново. Но пък най-важното си го имаме – гласовете. Тях никой не може да ни ги вземе.
А любимият ви момент от кариерата?
Владимир: Любимият момент е, когато хората пеят песните ни заедно с нас в залата. Това е прекрасно.
Мария: Един от любимите ми е, когато бяхме избрани за солисти на „Оркестър Бургас“. Беше проведен конкурс през 1982-а година. В журито бяха Вили Казасян, Атанас Косев, Янко Миладинов и всички популярни от онова време. Имаше над хиляда кандидати от цяла България, но избраните бяхме ние тримата – аз, Мария Боева и Влади. Иначе сме работили много години и с театър „Сълза и смях“, когато бяхме солисти на Оркестъра. Имаше едно музикално-забавно предаване „Зиг-заг“ в Радио София. В него освен нас, участваха и актьорите – Калоянчев, Парцалев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Славчо Пеев и още много големи български актьори.
Владимир: После обикаляхме страната пак с тези артисти и всичко се предаваше на живо по Радио Христо Ботев. Пееш на живо и се чува в цяла България. Беше наистина изключително време за музика. Не, че сега не е, но времената са малко по-различни.
Пяли сте на много събития. Споделете ни забавна случка от ваше участие.
Мария: Имаше една случка от сватбата на Мегито, дъщерята на Влади. Обаче, същия ден трябваше да пеем и на „Бургас и морето“ в Летния театър.
Владимир: Сватбата е в интерхотел България и ние пеем на сватбата на дъщеря ми, всичко е перфектно, долу ни чака кола...
Мария: Ей тогава се почувствах като звезда, защото ни взеха с полицейска кола, за да можем да стигнем до залата на Летния театър, защото навсякъде беше затворено заради концерта. После същата кола ни върна обратно до хотела.
Владимир: Колата ни изчака да си изпеем песента и ни върна обратно на сватбата на дъщеря ми. А таткото бяга от сватбата на дъщеря си. (смее се)
Мария: Другият смешен момент беше, когато бяхме на турне в Чехословакия. Концертът ни завършваше с фолклорна сюита, която освен, че пеехме, танцувахме и народни танци. Играем копаница и ръченица. Владо облечен с потури, ние с носии.
Владимир: Обаче трябва да клекна по някое време и те да се въртят около мен, пеейки.
Мария: И кляка...
Владимир: ...и потурите се цепнаха. Оркестърът се пукна от смях. Чудя се да пея ли, да се смея ли, какво да правя. (и двамата се разсмиват)
Мария: Но той стоически издържа. Потурите не паднаха, понеже бяха вързани с пояс.
Заради противоепидемичната обстановка около коронавируса доста хора отново мислят да отбележат новата година по домовете си, вместо по заведенията. Какви са вашите планове за празниците? Ще можем ли да ви слушаме на участие някъде в Бургас?
Владимир: Много хора ни се обадиха: „Къде ще сте на нова година?“, „Къде ще пеете на Никулден?“. Масово се обаждат, пишат ни във Фейсбук.
Мария: Преди сме пяли в един огромен ресторант в Поморие. Тази година нямаме ангажименти за посрещането на 2022-ра, поради трудностите около коронавируса.
Владимир: Една нова година посрещнахме на път – между Атия и Бургас. Тъй като бяхме поканени в Созопол, а имахме и друго участие в интерхотел България, бързаме, бързаме... знаем в колко трябва да сме тук, въпросът е, че точно в 12ч. се оказваме на Атия. Спряхме да чуем химна, да се прегърнем за новата година и хайде, газ към Бургас.
Очакванията ви за новата 2022-ра?
Владимир: Аз имам много очаквания. Роден съм на 22.02 и като събереш годината с цифрите на раждане, стават само двойки, а догодина си е именно 2022-ра. Така че трябва да имаме повече късмет, да си направим юбилейния концерт, да поканим приятелите си, с които сме били на една сцена, с които се уважаваме. Господ здраве да дава и да сме все така позитивни.
Мария: Влади е много оптимистичен, аз съм винаги по-реална и по-здраво стъпила на земята. Първо искам да кажа, като медицинско лице – другото ми Аз, че най-важното е да бъдем здрави. Всичко останало е преходно и мимолетно. За разлика от него, аз съм родена на 10-ти ноември и все очаквам нещо ново да се случи (Владимир се смее). Не знам дали хубаво или лошо. Но вярвам и се надявам, че доброто ще надделее.
Говорите за юбилеен концерт. Какви са плановете ви за него?
Мария: Предишния концерт го правихме под режисурата на Ицо Симеонов, с който с удоволствие ще работим отново, защото сме приятели от много години. Той познава нашия творчески път и беше направил прекрасен спектакъл. Водещи бяха Димитрина Тенева и Тони Димитрова. В концерта участваха и много други наши приятели. Надяваме се отново да бъдем заедно. Мечтата ни е да направим юбилейния концерт-спектакъл в залата на Операта. Да бъдем на една сцена с прекрасните музиканти от оркестъра и да подарим на бургазлии една незабравима вечер!
YouTube: Дует Бургас – https://www.youtube.com/channel/UCCwB1SFhEjo6M9rfkWpkn0g/videos
Spotify: Дует Бургас – https://open.spotify.com/artist/6CoxRvuu1lNlfdSxFAdZj4
Facebook: Дует "Бургас" – https://www.facebook.com/profile.php?id=100063587947958
