Християнската църква въвежда празника през ХІ в., когато са преместени светите мощи на Николай Чудотворец от Балканските земи в гр. Бари в Италия. Българите наричат празника „Сухи Св. Никола”, „Лятна Никулка” и го почитат за предпазване от суша, градушки и наводнения. На този ден не трябва да се работи, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия.
На Летен Никулден в Западна България се изпълнява молебен за дъжд, шествие, наричано „Покръсти”, „Скръсти”, „Кръстоноше” или „Кръсти”. След черковната служба девойките взимат иконите и водени от свещеника обхождат селското землище с песни, с които молят светците и небесните сили да изпратят дъжд за посевите. Попът прави водосвет на свещени дървета, на оброчища, на извори и кладенци. Накрая „за дъжд, за полята” в селото се прави курбан за Св. Никола.
На Летни св. Никола ( и на други пролетни празници, и когато настъпи суша) се прави и друг старинен и интересен народен обичай за дъжд - Пеперуда, Додола. Наричат го още „Перунига”, „Вай-дудула”, „Росоманка”. Момите избират едно малко момиченце, което трябва да е сираче, и го наричат „пеперуда”. Вярват, че с молбите и плача си сирачето ще трогне небесните сили, и те ще изпратят дъжд. Обличат „пеперудата” в стара, дрипава женска риза или покриват тялото й на голо със зеленина от букова шума, бъз или бръшлян и така тя заприличва на движещ се зелен храст. На главата й поставят зелен венец и невестинско було и закрепват мъртва жаба и кост от „незнаен” гроб.
После цялата пеперударска група тръгва да обикаля къщите в селото. Стопанките ги посрещат с котле с вода и обилно поливат „пеперудата”. Девойките пеят песни, с които отправят молба за дъжд към Бога, а „пеперудата” танцува, като се отърсва от водата и размахва зелени клонки встрани, като така наподобява летежа на пеперуда. Когато танцът свърши, стопанката посипва момичето с брашно от сито и нарича дъждът да се сипе „както се сипе брашното”. Пеперударската дружина обикаля и всички кладенци, чешми и извори и накрая отива на реката. Там разтурват обредната украса на „пеперудата” и я хвърлят по течението на реката. Изкъпват момичето „пеперуда” и всички се плискат с вода, като си пожелават да завали дъжд. Накрая участничките в обичая се нареждат около празнична софра край реката. 
Християнската църква въвежда празника през ХІ в., когато са преместени светите мощи на Николай Чудотворец от Балканските земи в гр. Бари в Италия. Българите наричат празника „Сухи Св. Никола”, „Лятна Никулка” и го почитат за предпазване от суша, градушки и наводнения. На този ден не трябва да се работи, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия.
На Летен Никулден в Западна България се изпълнява молебен за дъжд, шествие, наричано „Покръсти”, „Скръсти”, „Кръстоноше” или „Кръсти”. След черковната служба девойките взимат иконите и водени от свещеника обхождат селското землище с песни, с които молят светците и небесните сили да изпратят дъжд за посевите. Попът прави водосвет на свещени дървета, на оброчища, на извори и кладенци. Накрая „за дъжд, за полята” в селото се прави курбан за Св. Никола.
На Летни св. Никола ( и на други пролетни празници, и когато настъпи суша) се прави и друг старинен и интересен народен обичай за дъжд - Пеперуда, Додола. Наричат го още „Перунига”, „Вай-дудула”, „Росоманка”. Момите избират едно малко момиченце, което трябва да е сираче, и го наричат „пеперуда”. Вярват, че с молбите и плача си сирачето ще трогне небесните сили, и те ще изпратят дъжд. Обличат „пеперудата” в стара, дрипава женска риза или покриват тялото й на голо със зеленина от букова шума, бъз или бръшлян и така тя заприличва на движещ се зелен храст. На главата й поставят зелен венец и невестинско було и закрепват мъртва жаба и кост от „незнаен” гроб.
После цялата пеперударска група тръгва да обикаля къщите в селото. Стопанките ги посрещат с котле с вода и обилно поливат „пеперудата”. Девойките пеят песни, с които отправят молба за дъжд към Бога, а „пеперудата” танцува, като се отърсва от водата и размахва зелени клонки встрани, като така наподобява летежа на пеперуда. Когато танцът свърши, стопанката посипва момичето с брашно от сито и нарича дъждът да се сипе „както се сипе брашното”. Пеперударската дружина обикаля и всички кладенци, чешми и извори и накрая отива на реката. Там разтурват обредната украса на „пеперудата” и я хвърлят по течението на реката. Изкъпват момичето „пеперуда” и всички се плискат с вода, като си пожелават да завали дъжд. Накрая участничките в обичая се нареждат около празнична софра край реката. 
