На 12 октомври кибератака засегна хладилните системи в стотици френски супермаркети. На 2 ноември последва нова вълна. Първите обобщения посочиха над 115 засегнати магазина и търговски обекта; с допълнителните сигнали броят на държавите стигна поне девет. Публикуваните данни включват 13 магазина SuperValu в Ирландия, 15 Carrefour в Белгия, 5 обекта на Spar/Colruyt, около 40 Delhaize в Белгия и Люксембург, 23 магазина ICA и 7 Coop в Швеция, както и поне 17 малки обекта в Нидерландия. Отчетени са и магазини в Естония, Финландия, Италия и Португалия, а на 3 ноември германската верига Edeka съобщи за засегнат магазин. Общият брой не е окончателен.
Публична общоевропейска оценка в тонове храна няма. В Белгия собственик на месарница оцени загубата си на около 15 000 евро. За френската атака загубите са оценени на десетки милиони евро; отделни магазини съобщават за щети от десетки хиляди евро, а при голям обект сумата е можела да стигне 200 000 евро. Атаките са ставали през нощта. В Швеция проблемът бил установен часове след проникването; няма обща информация колко време са останали засегнати всички системи без контрол.
Последната потвърдена вълна срещу супермаркетни хладилни системи е от 2 ноември. Същата нощ е атакувано и охлаждането в три регионални центъра за кръв във Франция. Френските власти съобщиха за случая на 4 ноември, но продуктите там са били запазени.
От фризерите до хранителната сигурност: кибератаките вече удрят веригата за доставки
На 12 октомври хакери промениха настройките на хладилни и фризерни системи в стотици френски супермаркети. В някои обекти температурата се вдигна до 50 градуса. Храна беше изхвърлена, а на места възникнаха и пожари. Щетите във Франция се оценяват на десетки милиони евро.
Три седмици по-късно, на 2 ноември, нова вълна засегна магазини в поне девет европейски държави. Повече от 115 магазина и търговски обекта попаднаха в първоначалните списъци, а нови сигнали продължиха да излизат и на следващия ден. Засегнати бяха супермаркети, месарници и квартални магазини. В Швеция една верига отчете 23 засегнати магазина, в Ирландия проблемът обхвана 13 обекта на SuperValu, а в Нидерландия бяха посочени поне 17 по-малки търговски обекта. В Белгия се съобщава за десетки магазини от различни вериги.
В отделни магазини хладилниците били настроени на 50 градуса. В Белгия собственик на месарница съобщи за около 15 000 евро загуба от унищожено месо. За цялата европейска вълна няма публикуван общ брой тонове изхвърлена храна или окончателна стойност на щетите. Самият факт, че такива данни липсват, не променя картината: атаката превърна достъпа до контролерите на хладилниците в начин да се унищожи стока и да се спре нормалната работа на магазини.
Френският случай от октомври и европейската вълна от ноември са разделени от едва три седмици. На 2 ноември, в същата нощ, когато бяха засегнати супермаркети, кибератака удари и системите за охлаждане в три регионални центъра за кръв във Франция. Там намесата беше овладяна и кръвните продукти останаха годни. Това вече не е единичен инцидент с един магазин. Атакувани са различни обекти, държави и видове запаси, чието съхранение зависи от непрекъснато работещи системи за охлаждане.
Хранителната верига разчита на хладилни складове, магазини, транспорт и постоянен ток. Кибератака по един от тези елементи може да унищожи стоки, да прекъсне продажбите и да предизвика паническо пазаруване. Ако подобни удари се съчетаят с военни действия, прекъснати транспортни маршрути, проблеми с горивата или електрозахранването, натискът върху доставките нараства. Така рискът от недостиг не започва непременно с празни складове. Той може да започне с поредица от прекъсвания, всяко от които отнема налични запаси и забавя следващата доставка.
На този фон призивите към хората във Великобритания и други европейски държави да имат у дома запаси за няколко дни звучат по-конкретно. Британската кампания препоръчва вода и нетрайни храни за три дни, а Европейският съюз развива насоки за самостоятелност на населението през първите 72 часа при криза. Това е официална подготовка за извънредни ситуации. Заедно с атаките по фризери и центрове за кръв тя поставя един практически въпрос: колко дълго ще издържат доставките, ако цифрова атака, война и прекъсване на основни услуги се случат едновременно?
