Млад лекар получава основна заплата от 1314 евро. След удръжките до него стигат 992 евро. Самото превалутиране не е увеличение. Заплатата от миналата година е записана в евро, но лекарят не е получил повече пари за труда си.
Още преди приемането на еврото бившият президент Росен Плевнелиев заяви по Нова телевизия, че влизането в еврозоната ще донесе по-високи доходи и „златен дъжд от нови евтини кредити“ за бизнеса и гражданите. Днес младият лекар гледа фиша си и вижда същата заплата, преизчислена в евро, докато разходите му растат. Обещаваха златен дъжд. На хората им се изсипа ръждив.
Междувременно разходите му не стоят на място. Дизелът е пример, който се вижда без таблици: при цена 2,30 лева за литър миналата година и около 1,90 евро сега литърът струва с приблизително 62% повече. Това е сравнението с конкретните цени, които посочваш. Отделно bTV съобщава, че при сравнение за една и съща дата цената на дизела в големите вериги е нараснала от 1,23 евро през септември 2025 г. до 1,92 евро през септември 2026 г. — около 56%.
Това не означава, че всяка стока е поскъпнала с 56%. Означава, че лекарят плаща повече за конкретни разходи, докато заплатата му е останала на миналогодишното равнище. При газа също има годишна сметка, а не дневна сензация: КЕВР утвърди за ноември цена с 32,52% над октомврийската. Този процент е месечен и не го представям като общо поскъпване за година.
Точно тук е същината. Ако основната заплата е била определена преди година и сега само е превърната от левове в евро, тя не компенсира ръста на разходите. На хартия сумата изглежда различно. В бюджета на лекаря тя не носи увеличение. А 992 евро след удръжките трябва да покрият наем, храна, транспорт, сметки и ежедневните разходи.
Още по-трудно е да се приеме това на фона на обявената минимална основна заплата от 1860 евро за лекар без специалност. През юни 2026 г. бяха публикувани фишове на специализанти с основна заплата 1034,86 евро и получена сума 803,02 евро. Това са конкретни случаи, а не обща заплата за всички лекари. Но разликата между обявеното и реално изплатеното заслужава ясен отговор от институциите и болничните ръководства.
Лекарят не може да поиска от наемодателя да му приеме превалутираната заплата като увеличение. Не може да плати на бензиностанцията с обещание за бъдещ минимум. И не може да разчита, че дежурствата и допълнителният труд ще запълват всяка дупка в основното възнаграждение.
Заплатата на младия лекар не е нараснала само защото вече е изписана в евро. Ако тя е същата от миналата година, а разходите са по-високи, реалната ѝ стойност е паднала. Това е проблемът, който трябва да обсъждаме: не как изглежда сумата във фиша, а какво остава от нея след удръжките и какво успява да покрие.
