МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА | АНАЛИЗ
Робърт Розентал, потомък на жертви и оцелели от Холокоста, разказва как се е превърнал от убеден защитник на Израел в един от критиците на политиката му спрямо палестинците. Неговата история поставя неудобни въпроси за пропагандата, историческата памет и границата между националната идентичност и политическата идеология.
Един американски евреин, възпитан в семейство, за което съществуването на Израел е било въпрос на историческа справедливост и оцеляване, днес публично отхвърля идеологията, която е защитавал през голяма част от живота си. Неговото име е Робърт Розентал, а личният му разказ, публикуван на 4 февруари 2026 г. според предоставения превод, представлява остро обвинение срещу ционизма и начина, по който поколения евреи са възпитавани да възприемат израелско-палестинския конфликт.
Розентал не е палестинец, арабски националист или човек, израснал във враждебна към Израел среда. Напротив. Детството му преминава в ортодоксална еврейска общност в Северен Ню Джърси, където подкрепата за еврейската държава е практически неразделна част от религиозната и семейната идентичност. Именно тази биография придава особена тежест на неговите критики.
От наследството на Холокоста до съмнението в официалния разказ
Розентал е роден по-малко от десетилетие след създаването на Израел през 1948 г. Израелската държава е представяна пред него като историческо чудо, убежище за преследвания еврейски народ и гаранция срещу повторение на трагедията на Холокоста.
Част от неговите роднини са сред жертвите и оцелелите от нацистките преследвания. Затова обещанието „Никога повече“ за него не е абстрактен политически лозунг, а семейна памет, свързана с реални човешки съдби.
В детството си той слуша разкази за народ, който се завръща в своята историческа родина, превръща пустинята в плодородна земя и защитава съществуването си от враждебни съседи. Палестинската гледна точка практически отсъства от неговото образование и обществена среда.
Промяната започва постепенно. Розентал твърди, че с годините е открил сериозни противоречия между историята, която му е разказвана, и сведенията за разселването на палестинците, военната окупация и ограниченията върху техните права.
Особено влияние върху него оказва Първата интифада, започнала през 1987 г. Тогава американските медии отделят все по-голямо внимание на палестинските протести, израелските военни операции и условията на живот в окупираните територии.
За Розентал именно тези публикации поставят началото на окончателното му разочарование.
„Никога повече“ не трябва да важи само за един народ
Най-силният момент в неговия разказ е свързан с противоречието между трагичната история на собственото му семейство и отношението към палестинското население.
Розентал отказва да приеме идеята, според която страданията на еврейския народ в миналото оправдават действия, нарушаващи правата на друг народ в настоящето. Той разглежда изселването, ограниченията и насилието срещу палестинците през призмата на семейната си история.
За него историческата памет не трябва да служи като оправдание за държавна политика, а като морално задължение за защита на човешкото достойнство независимо от религията и националността.
Тази позиция променя и отношението му към самия ционизъм. От движение, което някога е възприемал като символ на национално спасение, той започва да го разглежда като политическа идеология, допускаща неравноправие между различните общности.
Това е неговата политическа и морална оценка, а не безспорно определение на ционизма. Поддръжниците на движението го разглеждат преди всичко като израз на правото на еврейския народ на национално самоопределение.
Газа през 2014 година: моментът на окончателния разрив
Израелската военна операция „Защитен ръб“ в Ивицата Газа през 2014 г. се превръща в решаващ момент за публичната позиция на Розентал.
Стотици палестински деца загиват по време на бойните действия. Международните организации документират тежки цивилни загуби, разрушения и сериозни хуманитарни последици. Израел обосновава операцията с необходимостта да спре ракетните нападения на „Хамас“ и да унищожи тунелната инфраструктура на организацията.
За Розентал мащабът на страданието на цивилното население е несъвместим с представата, която е изградил за Израел през младостта си.
Той започва публично да осъжда военните действия. Последват остри спорове, обвинения и, според собствените му думи, заплахи от хора, които преди това са принадлежали към същата политическа и обществена среда.
Същевременно контактите му с палестински автори, журналисти и правозащитници се разширяват. Чрез тях той започва да изучава исторически събития, които по-рано не са присъствали в представите му за създаването и развитието на Израел.
Сред авторите, оказали влияние върху него, са израелският историк Илан Папе, журналистът Гидеон Леви и активистът Мико Пелед.
Защо според Розентал толкова евреи продължават да подкрепят Израел?
Една от най-провокативните части на неговото есе е опитът да обясни защо значителна част от собственото му поколение запазва подкрепата си за ционизма.
Розентал търси отговора в семейното възпитание, историческата травма от Холокоста, принадлежността към общността и страха от обществено отхвърляне.
Според него някои американски евреи изпитват затруднения да критикуват Израел, защото възприемат подобна позиция като отстъпление от собствената си идентичност. Други се опасяват от конфликти със семействата и религиозните си общности.
Това остава личното обяснение на автора и не представлява социологическо изследване на нагласите сред американските евреи. Самите еврейски общности са политически разнообразни, а отношението им към Израел, ционизма и политиката на отделните израелски правителства далеч не е еднозначно.
Съществената разлика, върху която настоява Розентал, е разграничението между еврейската идентичност и подкрепата за конкретна държавна идеология.
Критиката към Израел и опасността от антисемитизъм
Историята на Розентал поставя и друг въпрос, който става все по-остър на фона на войната в Газа: къде преминава границата между политическата критика към Израел и антисемитизма?
Критиката срещу решенията на израелското правителство, военните операции или законодателството не означава сама по себе си враждебност към евреите. Същевременно политическите спорове не оправдават колективни обвинения срещу хора заради техния етнически произход или религия.
Именно този проблем личи и в коментарите под разпространения на български език текст. Наред със съдържателни позиции се появяват откровени антисемитски нападки, обиди и внушения за външния вид и произхода на евреите. Подобни реакции не са аргумент в политическия спор, а демонстрират колко лесно критиката към една идеология преминава в етническа омраза.
Показателно е, че самият Розентал мотивира позицията си с противопоставяне на етническото преследване, а не с отричане на собствената си еврейска принадлежност.
Един неудобен глас отвътре
Робърт Розентал не претендира да говори от името на всички евреи. Неговото есе е лична равносметка за процес, продължил десетилетия, през които постепенно променя разбирането си за историята, националната принадлежност и политическата отговорност.
Разказът му придобива особена актуалност в момент, когато израелско-палестинският въпрос продължава да разделя не само международната общност, но и самите еврейски организации, интелектуалци и поколения.
Розентал не отрича Холокоста, не отхвърля еврейската история и не се дистанцира от произхода си. Точно обратното. Той посочва тази история като основната причина да се противопостави на действия, които възприема като потисничество над друг народ.
В това се съдържа и големият въпрос, който неговият разказ оставя пред читателите: трябва ли историческата трагедия на един народ да бъде основание за безусловна подкрепа към неговата държава, или паметта за преживяното задължава обществото да бъде още по-взискателно към действията на собствените си управляващи?
За Розентал отговорът вече е ясен. А неговото публично отричане от ционизма показва, че дебатът за бъдещето на Израел и Палестина съществува и вътре в самия еврейски свят.
Материалът е подготвен по личното есе на Робърт Розентал от февруари 2026 г., разпространено на български език, и публикации в неговия авторски проект The Progressive Jew. Авторството и последователността на основните му позиции се потвърждават от публичните му текстове.
by Robert Rosenthal+2
