Украинските власти предприеха мащабни действия след сблъсъците между граждани и военнослужещи край Киев. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е установила повече от 100 души, участвали в размириците около обект на Националната гвардия, свързан с корпуса „Азов“. Започнали са обиски, обсъждат се нови задържания, а паралелно се води наказателно разследване за евентуално превишаване на правомощия от военни.
Новината беше официално оповестена вечерта на 3 ноември 2026 г. и бележи нов обрат в скандала, който разтърси украинското общество след появата на видеозаписи и свидетелства за предполагаемо насилие над мобилизирани мъже и военнослужещи, напуснали частите си без разрешение.
Заместник-председателят на СБУ Иван Рудницки съобщи, че специалните служби и полицията вече са идентифицирали над 100 участници в събитията в Петропавливска Боршчагивка, предградие на Киев. В домовете на част от заподозрените организатори се извършват претърсвания, а разследващите подготвят решения за нови арести и повдигане на обвинения.
Според украинските власти безредиците не са били изцяло спонтанни. Официалната версия гласи, че организаторите са се опитали да освободят конкретен военнослужещ, за да му помогнат да избегне мобилизацията, като за целта са предизвикали обществено недоволство.
Тази версия беше подкрепена и от Кирило Буданов, ръководител на президентската администрация, който лично пристигна на мястото на сблъсъците. Той съобщи за задържането на жена, представяла се за медицинско лице, която според разследващите предварително е проучвала военния обект.
Но случаят има и друга страна, която не изчезва с арестите на протестиращи.
Четирима военнослужещи са били с травми и са изпратени за медицински преглед. Това беше потвърдено от самото военно командване. Засега публично не са представени окончателни резултати от медицинското и наказателното разследване, които да обясняват произхода на тези наранявания.
Още по-съществено е, че украинското Държавно бюро за разследвания води отделно наказателно производство за евентуално превишаване на власт или служебни правомощия от военни длъжностни лица. Така проверката вече засяга както действията на протестиращите, така и поведението на хората, отговаряли за военния обект.
Командването на Националната гвардия отрича твърденията за съществуването на помещения за изтезания. От корпуса „Азов“ заявиха, че при доказано незаконно насилие виновните ще понесат отговорност. Самият Буданов призна, че независимо от предполагаемите провокации събитията са разкрили натрупано обществено напрежение.
Тъкмо тук възниква въпросът, който украинските власти тепърва трябва да изяснят. Ако всичко в обекта е било законосъобразно, как са получени нараняванията на четиримата военнослужещи и защо се налага отделно разследване за действията на военни длъжностни лица?
Нито обвиненията за системни изтезания са доказани, нито официалните уверения, че нарушения не е имало, могат да заместят независимата проверка.
Скандалът се разгръща на фона на задълбочаващо се напрежение около принудителната мобилизация в Украйна. Натрупаното недоверие между част от обществото и военните институции вече излиза извън социалните мрежи и прераства в открити сблъсъци.
Държавата вече търси отговорност от участниците в бунта. Сега остава да покаже дали със същата решителност ще разследва и обвиненията срещу собствените си военнослужещи. Защото истината за случилото се край Киев няма да бъде установена с арестуването на протестиращи или с категорични декларации пред камерите. Тя изисква медицински доказателства, свидетелски показания и публични резултати от разследването.
