Парламентът започна решаващите изслушвания за новия състав на ВСС. За избора са необходими 160 депутатски гласа, което поставя политическите сили пред сериозни преговори и трудни компромиси.
Една от най-важните процедури за бъдещето на българската съдебна система започна днес, 2 ноември, в Народното събрание. Депутатите от Комисията по правни въпроси пристъпиха към изслушване на кандидатите за новия Висш съдебен съвет, органът, от чиито решения зависи кадровото управление на съдебната власт.
Залогът далеч надхвърля попълването на поредните държавни длъжности. Новият състав на ВСС ще участва в решенията за назначенията, повишенията и освобождаването на магистрати, както и в управлението на съдебната система. Именно затова изборът му от години е сред най-чувствителните въпроси в отношенията между политическата и съдебната власт.
За 11 места от парламентарната квота са внесени общо 21 номинации, зад които стоят 20 различни кандидати. Разликата идва от двойната номинация на Емил Дечев за двете колегии. Шест от местата са в Съдийската колегия, а останалите пет в Прокурорската.
Кандидатурите са издигнати от „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“.
Първият ден от изслушванията започна с представянето на Анета Антонова, Васил Пандов, Евгений Стайков и Емил Дечев. Всеки кандидат трябва да защити професионалната си концепция и да отговори на въпросите на народните представители.
160 гласа: числото, което ще реши съдбата на новия ВСС
Най-голямото предизвикателство пред политическите сили не е самото изслушване, а постигането на необходимото конституционно мнозинство. Всеки кандидат трябва да получи подкрепата на най-малко 160 народни представители, или две трети от състава на парламента.
Това означава, че никоя парламентарна група не разполага самостоятелно с достатъчна подкрепа и изборът неизбежно ще премине през политически договорености.
Именно тук възниква въпросът дали депутатите ще търсят действително професионални качества и независимост на кандидатите, или ще се стигне до традиционното разпределяне на влияние между партийните централи.
Преди началото на заседанието представители на различните политически сили дадоха сигнали, че окончателните решения предстоят.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ заяви, че досега не са водени преговори за конкретни кандидатури, а разговорите са били насочени към процедурните правила и професионалните критерии. Според нея същинското търсене на парламентарна подкрепа ще започне след приключването на изслушванията.
От ГЕРБ Рая Назарян също посочи, че партията ще определи позицията си едва след оценка на представянето на кандидатите, като не изключи подкрепа за номинации, направени от други политически формации.
Сянката на старите скандали отново над съдебната система
Процедурата протича на фона на продължаващите обществени въпроси за независимостта на магистратите и влиянието на неформални кръгове в съдебната власт.
В началото на октомври ВСС е извършил проверка по искане на парламентарната правна комисия във връзка с публично известните случаи „Мартин Божанов – Нотариуса“, „Осемте джуджета“ и „Красьо Черния“.
Проверката е установила, че срещу съдиите, кандидати за новия съвет, няма образувани дисциплинарни производства във връзка с тези случаи. Прокурорската колегия също е предоставила информация, според която в разгледаните материали липсват конкретни данни за нарушения от страна на кандидатите.
Тези констатации имат значение за процедурата, но не отменят по-широкия обществен въпрос за прозрачността и независимостта на бъдещия съдебен съвет.
До 19 ноември парламентът трябва да вземе решение
Изслушванията ще продължат до 6 ноември, а изборът на парламентарната квота трябва да се проведе до 19 ноември.
Паралелно се попълва и професионалната квота на ВСС. Прокурорите вече са избрали своите представители, а гласуването за представителите на съдиите е насрочено за 7 ноември.
Очакванията са до края на годината страната да разполага с нов състав на Висшия съдебен съвет. Според Надежда Йорданова неуспехът на процедурата би създал риск от конституционна криза.
Предстоящите дни ще покажат дали политическите сили ще постигнат необходимото съгласие. Самото мнозинство от 160 гласа е конституционно изискване, но истинското изпитание ще бъде дали зад тези гласове стои прозрачна оценка на кандидатите.
Защото въпросът не е единствено кои 11 души ще получат местата във ВСС. Въпросът е кой и по какви правила ще взема кадровите решения в българското правосъдие през следващите години.
