Живко Табаков - кандидат за общински съветник в Бургас от Реформаторски блок. Бюлетината е № 33, преференцията, с която влиза в предстоящия вот е под №3
Живко Табаков е завършил „Управление на хотели и ресторанти“, „Туризъм“ и „Международен Бизнес“. От 1998 година работи в сферата на туризма. Управлявал и консултирал редица успешни компании. Съветник в Политическия кабинет на министъра на туризма Николина Ангелкова. Член на Съвета на директорите на „Слънчев бряг“ АД. Заместник областен координатор и общински председател на „Движение България на гражданите“ – Бургас. Кандидат за общински съветник от листата на Реформаторския блок.
Г-н Табаков, един от акцентите в предизборната Ви платформа е да вкарате бизнеса в жилищните комплекси и периферията на Бургас, бихте ли могъл да хвърлите малко светлина около тази концепция?
Имах възможност и продължавам да се срещам с хората по населени места. Едни от най-задаваните въпроси са свързани със здравеопазването, другите - със създаването на работни места. Подчертавам, че през туризма хората виждат възможност и надежда за бързо създаване на работни места, за да могат да се реализират на пазара на труда.
В туризма няма само сервиз, в туризма има и производство. Освен услугите на нас ни трябват и продукти. Именно затова аз не веднъж съм казвал, че това, което ще се развие е леката промишленост , второто – селското стопанство, третото е търговията, като така ще се стимулира средният и дребният бизнес. По този начин във времето ние ще привлечем и едрия бизнес, големите инвеститори. Това е закономерност, покрай големите инвеститори функционира и дребния бизнес. Смятам, че по естествен начин производството ще се измести в покрайнините. Чисто логистично е по-добре да инвестираш в база в покрайнините на града. Идеята е не само да развием производството и селското стопанство, но и услугите. В сферата на туризма в големите развити туристически центрове услугите стигат 85%. Всичко в туризма е услуга. Това по есествен път ще привлече инвестиции и ще измести производството в покрайнините на Бургас.
Мисля, че е напълно възможно да превърнем центъра на Бургас в пешеходна зона, зона за отдих, зона за развлечения. Трябва също така да отбележа, че градът има нужда от създаването и обособяването на стара част, която да се намира в така наречената арменска част на града. Ние може да създадем стара част на Бургас, в която да поместим занаятчиите.
В хода на кампанията Вие проведохте среща и с представители на туристическия бранш, какво споделиха те пред Вас, кои са критичните моменти пред които са изправени и с какво бихте могли да им помогнете?
В сезона всеки има проблеми. Проблемите са различни при хотелиерите, различни при концесионерите , различни в транспортните дружества, ресторантьорите. Като цяло като най-голям проблем беше отчетен персоналът. Липсата на достатъчно добре подготвени кадри. За нашето браншово развитие е много важно обслужването на клиентите.
Липсата на кадри неминуемо се отразява и на качеството на услугата, какво би могло да се направи в тази насока?
От тази година вече е приета новата наредба за категоризиране на базите. Много е важно първо да изкараме бизнеса от сивия сектор, т.е. ние гледаме да облекчим режима максимално. Трябва да се работи в тази посока и тук съществена роля за контрола на дребния бизнес играе община Бургас, тъй като категоризацията на обекти до три звезди се извършва от общината. Ако няма мерки, които да олекотят бизнеса от страна на общината, една много голяма част от бизнеса ще остане в сивия сектор. Аз смятам, че много голяма част от леглата са в сивия сектор, така губим ние, губят и те. Губят възможността да се рекламират в интернет и на пазара като цяло. Една от най-големите възможности на неорганизираните туристи това е интернет пространството. За да бъдат конкурентни базите, които са една и две звезди първо трябва да бъде олекотена финансовата тежест , за да могат да се категоризират и излязат на светло и от друга страна да бъдат гъвкави в една реална и конкурентна среда.
Българските туристи също не са за подценяване, в последните години обаче много от тях предпочитат курорти в съседна Гърция и Турция, как бихме могли да привлечем отново тези хора?
Не трябва да подценяваме изобщо българския турист. Една от възможностите, които имаме е да привлечем българския турист да дойде в Бургас и градът има потенциал за това. В тази насока направи много популярността на кмета Димитър Николов с инициативата „Най-добър град за живеене“. Ако ние акцентираме, че Бургас е най-добрия град за почивка в следващите години можем да привлечем изключително много наши туристи да посетят града. Затова е важно да наблегнем на правилната реклама.
Това важи ли и за тези, които избират курортите около Бургас като Созопол и Несебър Например?
Естествено ние не можем да вземем всички туристи от региона, но ще се борим за пазарен дял , за различни таргет туристи. Тук трябва да се наблегне на рекламна местна кампания по общини. Въпросът е да привлечем част от тези или нови, защото една от крайните цели на туриста е той да пътува и потребява. Иначе казано ако тази година е в Созопол догодина да е в Бургас, след това в Несебър или зад граница. Много са малко лоялните туристи, които остават на едно място. Такива обикновено са хората с някаква положителна емоция, да кажем след брак или ако са имали меден месец в даденото населено място. В крайна сметка пазарите всяка година са различни, търсенето всяка година е различно, затова Бургас всяка година трябва да бъде в конкурентна среда, като е много е важно да акцентираме на българския турист.
Повдигате въпроса и за стимулирането на яхтения туризъм…
Според статистиките един яхт турист харчи средно колкото 7 - 8 туриста на ден.
Аз смятам, че е много важно дебатът около таксите, определени от ОбС за новоизграденото пристанище в Сарафово, да бъде продължен и решението да бъде преразгледано.
Цената спира хората да си държат лодките там. Безпорно това е въпрос, който трябва да бъде обсъден и решен във времето, както и да бъде обсъден със собствениците на частните яхтени пристанища. Привличането на този вид туристи не се ограничава само до целогодишното държане на яхта в съответната марина. Много е важно и пътуването, с цел опознаването на самата акватория, което означава, че ние трябва да имаме политика или рекламна стратегия за развитието на такъв туризъм. Ние можем да се рекламираме в яхтени пристанища , които са близо до нас - в Турция, Гърция. Ако един яхт турист пресече Босфора и влезне в нашата акватория, то той в рамките на няколко дни ще посети няколко различни марини. Затова не трябва да свеждаме въпроса само до оптимизиране цените и таксите. За да бъде една марина конкурентна е много важно да се привлече постоянен приход. Развитието на яхтения туризъм не е до това колко яхти стоят на яхтеното пристанище, а до това колко яхти ще минат през него. Убеден съм, че това може да се случи само с целенасочена таргет реклама.
От срещата Ви с туристическия бранш се зароди идея за създаването на НПО, която да обединява всички представители в тази сфера, как ще помогне на бизнеса едно такова обединение?
Така ще има повече възможности за обмен на повече информации и идеи. Ако колегите, които бяха на тази кръгла маса, направят едно такова обединение, което да участва активно в изграждането на Бургас като туристическа дестинация, няма как да не бъде подкрепено от нас и ние да не участваме.
Живко Табаков е завършил „Управление на хотели и ресторанти“, „Туризъм“ и „Международен Бизнес“. От 1998 година работи в сферата на туризма. Управлявал и консултирал редица успешни компании. Съветник в Политическия кабинет на министъра на туризма Николина Ангелкова. Член на Съвета на директорите на „Слънчев бряг“ АД. Заместник областен координатор и общински председател на „Движение България на гражданите“ – Бургас. Кандидат за общински съветник от листата на Реформаторския блок.
Г-н Табаков, един от акцентите в предизборната Ви платформа е да вкарате бизнеса в жилищните комплекси и периферията на Бургас, бихте ли могъл да хвърлите малко светлина около тази концепция?
Имах възможност и продължавам да се срещам с хората по населени места. Едни от най-задаваните въпроси са свързани със здравеопазването, другите - със създаването на работни места. Подчертавам, че през туризма хората виждат възможност и надежда за бързо създаване на работни места, за да могат да се реализират на пазара на труда.
В туризма няма само сервиз, в туризма има и производство. Освен услугите на нас ни трябват и продукти. Именно затова аз не веднъж съм казвал, че това, което ще се развие е леката промишленост , второто – селското стопанство, третото е търговията, като така ще се стимулира средният и дребният бизнес. По този начин във времето ние ще привлечем и едрия бизнес, големите инвеститори. Това е закономерност, покрай големите инвеститори функционира и дребния бизнес. Смятам, че по естествен начин производството ще се измести в покрайнините. Чисто логистично е по-добре да инвестираш в база в покрайнините на града. Идеята е не само да развием производството и селското стопанство, но и услугите. В сферата на туризма в големите развити туристически центрове услугите стигат 85%. Всичко в туризма е услуга. Това по есествен път ще привлече инвестиции и ще измести производството в покрайнините на Бургас.
Мисля, че е напълно възможно да превърнем центъра на Бургас в пешеходна зона, зона за отдих, зона за развлечения. Трябва също така да отбележа, че градът има нужда от създаването и обособяването на стара част, която да се намира в така наречената арменска част на града. Ние може да създадем стара част на Бургас, в която да поместим занаятчиите.
В хода на кампанията Вие проведохте среща и с представители на туристическия бранш, какво споделиха те пред Вас, кои са критичните моменти пред които са изправени и с какво бихте могли да им помогнете?
В сезона всеки има проблеми. Проблемите са различни при хотелиерите, различни при концесионерите , различни в транспортните дружества, ресторантьорите. Като цяло като най-голям проблем беше отчетен персоналът. Липсата на достатъчно добре подготвени кадри. За нашето браншово развитие е много важно обслужването на клиентите.
Липсата на кадри неминуемо се отразява и на качеството на услугата, какво би могло да се направи в тази насока?
От тази година вече е приета новата наредба за категоризиране на базите. Много е важно първо да изкараме бизнеса от сивия сектор, т.е. ние гледаме да облекчим режима максимално. Трябва да се работи в тази посока и тук съществена роля за контрола на дребния бизнес играе община Бургас, тъй като категоризацията на обекти до три звезди се извършва от общината. Ако няма мерки, които да олекотят бизнеса от страна на общината, една много голяма част от бизнеса ще остане в сивия сектор. Аз смятам, че много голяма част от леглата са в сивия сектор, така губим ние, губят и те. Губят възможността да се рекламират в интернет и на пазара като цяло. Една от най-големите възможности на неорганизираните туристи това е интернет пространството. За да бъдат конкурентни базите, които са една и две звезди първо трябва да бъде олекотена финансовата тежест , за да могат да се категоризират и излязат на светло и от друга страна да бъдат гъвкави в една реална и конкурентна среда.
Българските туристи също не са за подценяване, в последните години обаче много от тях предпочитат курорти в съседна Гърция и Турция, как бихме могли да привлечем отново тези хора?
Не трябва да подценяваме изобщо българския турист. Една от възможностите, които имаме е да привлечем българския турист да дойде в Бургас и градът има потенциал за това. В тази насока направи много популярността на кмета Димитър Николов с инициативата „Най-добър град за живеене“. Ако ние акцентираме, че Бургас е най-добрия град за почивка в следващите години можем да привлечем изключително много наши туристи да посетят града. Затова е важно да наблегнем на правилната реклама.
Това важи ли и за тези, които избират курортите около Бургас като Созопол и Несебър Например?
Естествено ние не можем да вземем всички туристи от региона, но ще се борим за пазарен дял , за различни таргет туристи. Тук трябва да се наблегне на рекламна местна кампания по общини. Въпросът е да привлечем част от тези или нови, защото една от крайните цели на туриста е той да пътува и потребява. Иначе казано ако тази година е в Созопол догодина да е в Бургас, след това в Несебър или зад граница. Много са малко лоялните туристи, които остават на едно място. Такива обикновено са хората с някаква положителна емоция, да кажем след брак или ако са имали меден месец в даденото населено място. В крайна сметка пазарите всяка година са различни, търсенето всяка година е различно, затова Бургас всяка година трябва да бъде в конкурентна среда, като е много е важно да акцентираме на българския турист.
Повдигате въпроса и за стимулирането на яхтения туризъм…
Според статистиките един яхт турист харчи средно колкото 7 - 8 туриста на ден.
Аз смятам, че е много важно дебатът около таксите, определени от ОбС за новоизграденото пристанище в Сарафово, да бъде продължен и решението да бъде преразгледано.
Цената спира хората да си държат лодките там. Безпорно това е въпрос, който трябва да бъде обсъден и решен във времето, както и да бъде обсъден със собствениците на частните яхтени пристанища. Привличането на този вид туристи не се ограничава само до целогодишното държане на яхта в съответната марина. Много е важно и пътуването, с цел опознаването на самата акватория, което означава, че ние трябва да имаме политика или рекламна стратегия за развитието на такъв туризъм. Ние можем да се рекламираме в яхтени пристанища , които са близо до нас - в Турция, Гърция. Ако един яхт турист пресече Босфора и влезне в нашата акватория, то той в рамките на няколко дни ще посети няколко различни марини. Затова не трябва да свеждаме въпроса само до оптимизиране цените и таксите. За да бъде една марина конкурентна е много важно да се привлече постоянен приход. Развитието на яхтения туризъм не е до това колко яхти стоят на яхтеното пристанище, а до това колко яхти ще минат през него. Убеден съм, че това може да се случи само с целенасочена таргет реклама.
От срещата Ви с туристическия бранш се зароди идея за създаването на НПО, която да обединява всички представители в тази сфера, как ще помогне на бизнеса едно такова обединение?
Така ще има повече възможности за обмен на повече информации и идеи. Ако колегите, които бяха на тази кръгла маса, направят едно такова обединение, което да участва активно в изграждането на Бургас като туристическа дестинация, няма как да не бъде подкрепено от нас и ние да не участваме. 
