"Бургаските лекари са предприели всички необходими стъпки за спасяване на израелски туристи от Бургаското летище на 18 юли т.г., макар че терористичните атаки са рядкост в България и те нямат богат опит. Всички пострадали, които лекарите спасиха вече са добре и се възстановяват.", каза д-р Дрор Софер, шеф на травма центъра на една от най-големите болници в Тел Авив – „Сураски”.
Именно в това здравно заведение бяха приети пациентите, настанени преди това във Бургас и София. Д-р Дрор Софер е гост-лектор на симпозиум, организиран от МБАЛ Бургас на тема „Масов травматизъм, цивилни жертви при терористични атаки, съчетани и множествени травми – израелският опит”. Симпозиумът се провежда днес (10 декември 2012) в Културен център Морско казино – Бургас, със съдействието на Община Бургас.
„Колегите от Бургас инстинктивно са направили най-доброто, на което бяха способни. Алгоритмите за действие при нас и при вас си приличат, разликата е, че ние имаме по-голям опит заради множеството терористични атаки в Израел”, каза още д-р Дрор Софер.
Симпозиумът бе открито от кмета на Бургас Димитър Николов, който поздрави участниците и израелския медик. „Тези срещи са много полезни и макар че нашите лекари доказаха своя професионализъм, винаги е добре да се обменя опит”, каза той. „Терористичният акт на летище Бургас на 18 юли тази година ни показа, че не трябва да подценяваме необходимостта от условия по предотвратяване на подобни нападения”, заяви в приветствието си към участниците д-р Галина Милева, председател на организационния комитет на симпозиума, народен представител и член на парламентарната комисия по национална сигурност и здравеопазване.
Пред медици, представители на полицията, „Гражданска защита”, Червения кръст и експерти в сферата на медицината, отбраната и сигурността, д-р Дрор Софер представи израелския опит при работа с ранени в атентат.
„Преди, за да създадем организация, при атентат ни бяха нужни 5 часа, а в днешно време се подготвяме за 30 минути. Масовите бедствия не са медицинско събитие.
Има 3 сценария за справяне с масови бедствия и те зависят от броя на ранените. Когато пациентите, пострадали в атентат са под 30 – това е малък инцидент, когато са над 30 се води средно тежък, а когато са около и на 100 голям инцидент. При нас в болница „Сураски” алгоритъмът е следният. Изпразваме Шокова зала, извеждаме всички, които могат да вървят и състоянието им не е чак толкова тежко. За 15 минути Спешният център е празен. Разделяме го на три зони: първата е за най-тежките случаи, втората за средно тежките, а третата за леко ранените – тази зона е най-отдалечена”, разказа д-р Софер
„Времето след атентата в болницата е разделено на два етапа. Първите минути са ценни. Не губим време в регистриране и идентификация на пациента. Записваме го с номер. С този номер може да му се прелива кръв или да се насочи за операция”, каза още той.
Идентично е било поведението на лекарите в МБАЛ
-Бургас. 60 легла от всички отделения са били предоставени за жертвите на инцидента. Пациентите също са регистрирани с буква,номер и диагноза, без имена, за да не се губи време. „От Нова година смятаме да предложим нова система за регистрация, с която да се маркират пациенти при масов травматизъм. Тази система представлява карта с цветни маркировки, като цветовете служат за бърза ориентация на персонала. Тези системи се използват в света и са унифицирани”, обясни д-р Георги Матев, изпълнителен директор на МБАЛ-Бургас.
Новата система представлява цветна карта, която се закача за всеки пациент. В зависимост от състоянието му се прави маркировка срещу съответния цвят. Червеният е знак за неотложни действия, т.е. има пряк риск за живота на пациента. С него се бележат също бременните жени и децата. Жълтият цвят говори, че може да се изчака и нараняванията не застрашавата живота на пациента. Зеленият е знак за незначителни наранявания. С черно се маркират починалите пациенти.
МБАЛ-Бургас е готова да предостави тази карта за сведение на други лечебни заведения, както и на всички органи, които прояват интерес, каза хирургът д-р Веселин Джендов, който представи идеята на симпозиума в Бургас.
"Бургаските лекари са предприели всички необходими стъпки за спасяване на израелски туристи от Бургаското летище на 18 юли т.г., макар че терористичните атаки са рядкост в България и те нямат богат опит. Всички пострадали, които лекарите спасиха вече са добре и се възстановяват.", каза д-р Дрор Софер, шеф на травма центъра на една от най-големите болници в Тел Авив – „Сураски”.
Именно в това здравно заведение бяха приети пациентите, настанени преди това във Бургас и София. Д-р Дрор Софер е гост-лектор на симпозиум, организиран от МБАЛ Бургас на тема „Масов травматизъм, цивилни жертви при терористични атаки, съчетани и множествени травми – израелският опит”. Симпозиумът се провежда днес (10 декември 2012) в Културен център Морско казино – Бургас, със съдействието на Община Бургас.
„Колегите от Бургас инстинктивно са направили най-доброто, на което бяха способни. Алгоритмите за действие при нас и при вас си приличат, разликата е, че ние имаме по-голям опит заради множеството терористични атаки в Израел”, каза още д-р Дрор Софер.
Симпозиумът бе открито от кмета на Бургас Димитър Николов, който поздрави участниците и израелския медик. „Тези срещи са много полезни и макар че нашите лекари доказаха своя професионализъм, винаги е добре да се обменя опит”, каза той. „Терористичният акт на летище Бургас на 18 юли тази година ни показа, че не трябва да подценяваме необходимостта от условия по предотвратяване на подобни нападения”, заяви в приветствието си към участниците д-р Галина Милева, председател на организационния комитет на симпозиума, народен представител и член на парламентарната комисия по национална сигурност и здравеопазване. 
Пред медици, представители на полицията, „Гражданска защита”, Червения кръст и експерти в сферата на медицината, отбраната и сигурността, д-р Дрор Софер представи израелския опит при работа с ранени в атентат.
„Преди, за да създадем организация, при атентат ни бяха нужни 5 часа, а в днешно време се подготвяме за 30 минути. Масовите бедствия не са медицинско събитие.
Има 3 сценария за справяне с масови бедствия и те зависят от броя на ранените. Когато пациентите, пострадали в атентат са под 30 – това е малък инцидент, когато са над 30 се води средно тежък, а когато са около и на 100 голям инцидент. При нас в болница „Сураски” алгоритъмът е следният. Изпразваме Шокова зала, извеждаме всички, които могат да вървят и състоянието им не е чак толкова тежко. За 15 минути Спешният център е празен. Разделяме го на три зони: първата е за най-тежките случаи, втората за средно тежките, а третата за леко ранените – тази зона е най-отдалечена”, разказа д-р Софер
„Времето след атентата в болницата е разделено на два етапа. Първите минути са ценни. Не губим време в регистриране и идентификация на пациента. Записваме го с номер. С този номер може да му се прелива кръв или да се насочи за операция”, каза още той.
Идентично е било поведението на лекарите в МБАЛ-Бургас. 60 легла от всички отделения са били предоставени за жертвите на инцидента. Пациентите също са регистрирани с буква,номер и диагноза, без имена, за да не се губи време. „От Нова година смятаме да предложим нова система за регистрация, с която да се маркират пациенти при масов травматизъм. Тази система представлява карта с цветни маркировки, като цветовете служат за бърза ориентация на персонала. Тези системи се използват в света и са унифицирани”, обясни д-р Георги Матев, изпълнителен директор на МБАЛ-Бургас.
Новата система представлява цветна карта, която се закача за всеки пациент. В зависимост от състоянието му се прави маркировка срещу съответния цвят. Червеният е знак за неотложни действия, т.е. има пряк риск за живота на пациента. С него се бележат също бременните жени и децата. Жълтият цвят говори, че може да се изчака и нараняванията не застрашавата живота на пациента. Зеленият е знак за незначителни наранявания. С черно се маркират починалите пациенти.
МБАЛ-Бургас е готова да предостави тази карта за сведение на други лечебни заведения, както и на всички органи, които прояват интерес, каза хирургът д-р Веселин Джендов, който представи идеята на симпозиума в Бургас. 
