Публикацията в Е-Бургас "Одобрявате ли откритата гей любов" провокира нашите читатели, които не спират да коментират и да казват своето "да" или "не'' по въпроса . С нас се свърза и 27 годишният Радослав от София. Той е от онези, които обществото ни нарича РАЗЛИЧНИ. Радослав обаче не се притеснява да признае своята ориентация и горещо да защитава правата на гейовете, на хомосексуалистите. Той е дълбоко възмутен от докладната записка, която общинските съветници ще гласуват на предстоящата сесия-да се забрани демонстрация на еднополова любов на публично място в Бургас.
ПУБЛИКУВАМЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С РАДОСЛАВ СТОЯНОВ, КОЕТО ТОЙ ДАДЕ СПЕЦИАЛНО ЗА Е-БУРГАС, БЕЗ РЕДАКТОРСКА НАМЕСА.
-На колко сте години?
На 27 години съм, от София.
-С какво се занимавате?
-В момента работя в правозащитната организация „Български хелзинкски комитет“, но това е от скоро. Преди съм се занимавал с онлайн маркетинг, а правозащитна дейност съм развивал на доброволчески начала през последните 10 години.
-Кога разбрахте, че сте различен от останалите?
-Много хубаво формулиран въпрос. Хубаво е формулиран, защото именно това преживява едно дете, което осъзнава, че харесва хора от своя пол, а не както се очаква – от противоположния. Докато едно дете от ромски произход има своето семейство и родители, с които да се идентифицира, едно хомосексуално момче или момиче няма такъв непосредствен модел в обкръжението си. То се чувства напълно различно дори от най-близките си хора и това е извор на огромен стрес, тревожност и ниско самочувствие. Аз го осъзнах, когато бях на около 15 години, което си е направо късно. Причината е именно това – че нямаш около себе си позитивни модели, които да отговарят на теб самия, и често пъти дори не знаеш думичките, с които се нарича това, което си ти. Аз научих думите „хомосексуалност“ и „гей“ именно от Интернет на тази възраст. Но чувствах, че съм различен още в детската градина, когато харесвах много едно момче.
-Как предпочитате да ви наричат гей, хомосексуален, различен, как?
-Гей и хомосексуален са обичайни и правилни термини. Забелязал съм, че много хора в България ползват и думата „педераст“ по адрес на хората като мен, не непременно с лош умисъл. Но тъй като тя се ползва с обиден смисъл, без значение е какъв е умисълът – не е приятно да те наричат така. „Гей“ е възможно най-неутрално.
-Има ли толерантност в България към различните?
-Не може да се обобщи. Първо, толерантността е оптимална, а не максимална. Толеранс означава да търпиш нещо. То пак не ти харесва и не го приемаш, но го търпиш. Именно „приемане“ е нещото, които много гей хора биха желали да имат.
Но към конкретния въпрос – пак казвам, зависи. Може да имаш приятели, които те приемат, но родителите ти да те отхвърлят, както и обратното. Степени на толерантност има, но те имат ясни граници. Често чуваме „Нямам нищо против гейовете, стига да не ми навират сексуалността си в лицето ми“. Добре, но какво казваш с това? Нямам нищо против Х, стига Х да е невидим, сиреч да го няма?
И какво значи да „парадираш“ със сексуалността си? Ако казвам, че съм гей, когато ме питат дали ходя с някое момиче, това парадиране ли е? А когато целуна момчето, което обичам на улицата, както правят много разнополови двойки, това парадиране ли е? И ако е – защо само еднополовото се счита за неприемливо? Ако съм подложен на ежедневен тормоз и отхвърляне и искам да изляза на улицата в израз на протест, това парадиране ли е?
-Имат ли те права в България?
На хартия всички български граждани имат права. Проблемът идва, когато трябва да упражниш тези свои права на дело. Основната „дупка“ в правата е за семействата на еднополови двойки, които не могат да узаконят отношенията си. Това на пръв поглед само е каприз. Но далеч не е така, ако нещо се случи с човека, когото обичам, и в болницата ми кажат, че нямам право да вземам решения за него. Или когато той почине неочаквано, а аз не мога да го наследя, макар че съм вложил всичките си спестявания в общия ни дом. Или когато той осинови дете, но аз не съм никакъв на това дете, макар че полагам грижи за него и бдя до леглото му, когато е болно. И още много други ситуации.
-Смятате ли , че е нормално да има демоснтрации на гей-обществото?
-Не само нормално, но и очаквано е в едно демократично общество всички граждани да могат да събират мирно и да изразяват възгледите си. Това, че според някого гей хората не са „нормални“, а според друг ромите трябва да бъдат изселени, не означава, че можем да отнемаме свободите на тези групи. Това би било отявлена дискриминация. Това, че не харесваш някого, не е легитимно основание да му ограничаваш свободите и правата.
-Какви обиди сте чували за гейовете? Лично Вас нападали ли са Ви?
-Обидите знаем всички. Дори публични личности често говорят с такъв език и правят такива внушения. От партии като „Атака“, до хора, които уж са от сферата на културата като Андрей Слабаков – реч на омразата можем да чуем навсякъде.
Тъй като съм говорил публично по тези въпроси пред медии, аз съм бил разпознаван и заплашван както в социалните мрежи, така и на улицата. За щастие обаче досега винаги ми се е разминавало нещо по-сериозно. Зная обаче от приятели и познати за много тъжни истории.
През 2008 г. например в Борисовата градина в София бе убит студентът по медицина Михаил Стоянов. Нападнала го групичка младежи, които „прочиствали парка от гейове“. Това те сами заявили пред полицията. Един живот е погубен, защото някой смята, че нямаш право да живееш заради това какъв си. Поставете са на мястото на такъв човек и си представете, че някой ви казва, че нямате право да живеете.
-Какво смятате за докладната записка на НФСБ?
-НФСБ е партия с явни антидемократични уклони. И широката подкрепа спрямо тях, особено сред населението на Бургас и региона, е много тревожно. То показва, че не помним историята и това как ултранационазмът, изразен като фашизъм или нацизъм, се заражда най-напред като наш приятел, който ни обещава да „разчисти улиците“, да се бори за нас, тъй като ние сме били онеправдани, и прочее.
Ултранационализмът обичайно идва на власт с демократичен вот. И потапя демокрацията, щом веднъж се добере до власт. Това правят и НФСБ. Свободата на изразяване и на мирно събрание са фундаментални демократични свободи. Добрали се до власт обаче, от НФСБ вече използват всички лостове, за да ги ограничат. Претекстът – грижа за подзрастващите.
Същата логика бе използвана от Русия за нейните анти-гей закони. Но нито Русия, нито НФСБ доказват някаква вреда за подрастващите. Те само произволно го твърдят. Така и аз мога да кажа, че като ултранационалисти НФСБ всъщност са тези, които са опасни и развращаващи подрастващите, не мислите ли?
Сексуалната ориентация е естествен компонент от психиката на всеки човек. „Естествен“ значи независимо формиран и не подлежащ на волево изменение. Това не е идеология или наука, че на се проповядва, пропагандира, преподава или възпитава. Не можете да се научите да сте хомо- или хетеросексуален, както можете да учите английски език, например. Това, че общинарите от НФСБ не знаят това днес, в 21-и век, е много тревожно. А ако го знаят, значи е още по-тревожно, защото тогава би се оказало, че съзнателно манипулират общественото мнение.
-Има ли други общини в България, в които е приета такава наредба за ограничаване на правата на различните?
-Доколкото ми е известно в момента няма. През 2009 г. общинският съвет на Пазарджик се опита да внесе такъв текст в наредбата за обществен ред, но този текст бе съборен по два параграфа – като противоречащ на антидискриминационното законодателство на България и Европейския съюз, и като противоконституционен от друга страна.
Не може да ограничаваш свободното изразяване на дадена група граждани, поради щото сте на различни мнения. Щом се чува твоето мнение, дори то да е по-популярно, значи и другите мнения трябва да могат да се чуват. Обратното, което се опитват да правят НФСБ, е подходът на средновековната инквизиция – или ще се подчиняваш на моите възгледи, или изгаряш, преносно и буквално.
В случая с наредбата в Пазарджик обаче общинарите бяха опитали да хитруват – бяха внесли текст, забраняващ „демонстриране“ на всякаква сексуална ориентация. Което потенциално обхваща държането за ръка и носенето на брачна халка – абсурд. При НФСБ обаче дискриминацията е неприкрита – те изрично искат ограничение само за нехетеросексуалните хора. Дори не си правят труда да се преструват. А това вече е плашещо – имат толкова самочувствие, че не ги плаши агресията им да е открита.
-Колко сте в България/като цифра, приблизително/?
-Никой в никоя част на света не може да ви отговори на този въпрос. Вижте, хетеросексуалност, бисексуалност и хомосексуалност са много абстрактни категории. Те са човешки опростенчески понятия за едно явление, което е много по-сложно. Затова ще получите една цифра ако питате колко души се определят като „хомосексуални“, а друга цифра ще получите, ако питате хората дали практикуват сексуални контакти с хора от същия пол. Трета цифра ще получите, ако ги питате дали имат еротични фантазии със същия пол, независимо дали са практикували такива контакти или не, и така нататък.
-Според Вас какво е морал?
-Моралът е способността да разпознаваш доброто и злото. А това дали си гей само по себе си не те прави нито по-добър, нито по-лош човек. То просто е извън сферата на моралните избори.
-Според Вас с какво пречите на останалите, които твърдят, че са нормални, а в повечето случи показват ненормално поведение?
-Не мисля, че реално нехетеросексуалните хора пречат на някого с нещо. Тук нещата опират до това, че културата ни диктува, че нещо не е приемливо, и ние, за да обслужим това вкоренено в ценностната система убеждение, сме готови от девет кладенеца вода да донесем, само и само да обосновем ирационалната си неприязън.
Същата психологическа динамика работи и при расизмът и ксенофобията, а също и при мизогинията (омразата към жените) – културата диктува, че X има едно място в обществото, а Y има друго, и всеки, който се опитва да преразпределя роли и социално положение е опасен враг, който иска да унищожи космическия ред такъв, какъвто сме научени да
вярваме, че трябва да бъде.
