Народ с къса памет се изтребва лесно. Особено когато всяка следваща трагедия удобно се обяснява с времето, с човешка грешка или с поредния „нещастен случай“.
На 10 ноември магистрала „Тракия“ се превърна в място на масова трагедия. Десетки автомобили се сблъскаха, хора загинаха, други бяха тежко ранени. И отново чухме познатите обяснения. Гъста мъгла, намалена видимост, несъобразена скорост.
Да, мъглата е била там. Да, всеки водач носи отговорност за поведението си. Но защо отговорността винаги приключва при шофьора? Къде е отговорността на държавата, която събира милиарди за пътища, строи магистрали на цени, които непрекъснато се обсъждат, и години наред не успява да осигури съвременни системи за предупреждение?
Погледнете снимката от Швейцария. Там над магистралата има електронни табла, метеорологични датчици и система, която следи опасните условия и предупреждава водачите. При мъгла скоростта се ограничава според обстановката. Технологията съществува от години. Не става дума за космически разработки, а за нормално инженерно решение.
И тук възниква въпросът. Какво точно получихме ние срещу парите, похарчени за нашите магистрали?
Асфалт, мантинели, толкамери и система, която отлично знае как да събира пари. Но когато трябва навреме да предупреди хората за смъртоносна опасност, започват обясненията кой не бил получил информация, кой не бил компетентен и коя система не била свързана с другата.
Още по-тревожни са съобщенията, според които камерите на толсистемата са показвали гъстата мъгла преди катастрофата, а на телефон 112 са постъпвали сигнали за опасната видимост. Ако това се потвърди, въпросът вече не е само как е настъпила катастрофата, а защо наличната информация не е довела до навременна реакция.
Нека припомним и нещо друго. Българските граждани имат право да знаят колко струваше изграждането на тези пътища, колко пъти се оскъпяваха проектите, кои системи за безопасност са били предвидени, кои са отпаднали и защо. Имат право да знаят имало ли е злоупотреби, комисиони и онези прословути проценти, за които обществото говори от десетилетия.
Защото, ако държавата е плащала за пътна инфраструктура, но е спестявала от системите, които пазят човешкия живот, това е въпрос, който изисква конкретни имена, документи и отговорност.
Не можем да приемаме всяко масово произшествие за неизбежна природна трагедия. Мъгла има и в Швейцария. Има я в Германия, Австрия и цяла Европа. Разликата е в подготовката, организацията и управлението на риска.
И нека никой не се заблуждава, че още камери за скорост и още глоби автоматично означават по-безопасни пътища. Истинската безопасност започва преди произшествието. С добра инфраструктура, предупреждение, контрол и навременна реакция.
Не е достатъчно да откриеш магистрала с фанфари и прерязване на ленти. Трябва да я завършиш като система за безопасно движение, а не само като лента асфалт.
След трагедията на „Тракия“ не са достатъчни съболезнования, национален траур и обещания за проверки. Необходима е пълна публична проверка на съществуващите системи за предупреждение, на неизпълнените проекти и на решенията, вземани през годините.
Отговорността на шофьорите трябва да бъде установена. Но тя не отменя отговорността на институциите, проектантите, възложителите и всички, които са вземали решения как да се изграждат и оборудват магистралите.
Защото мъглата не е подписвала обществените поръчки. Мъглата не е одобрявала бюджетите. Мъглата не е решавала от какво да се спести.
И докато продължаваме да забравяме кой какво е обещал, кой какво е построил и кой какво не е изпълнил, ще продължаваме да плащаме за едни и същи грешки.
Първо с парите си. А понякога и с живота си.
Народ с къса памет се изтребва лесно. А държава без памет и без отчетност обрича гражданите си да преживяват едни и същи трагедии.
