Фридрих Мерц постави подкрепата на Германия за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз в зависимост от ангажимент на всички държави членки да участват във финансирането на Украйна.
Става дума за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща германският канцлер настоява всяка държава да допринесе за покриването на прогнозирания недостиг от 70 млрд. евро в украинските финанси за 2027 г. От тази сума ЕС планира да осигури около 45 млрд. евро. Брюксел разглежда различни начини за набиране на средствата, включително ново общо задлъжняване.
Посланието на Мерц е ясно: без общ ангажимент за финансиране на Киев преговорите по следващия бюджет няма да вървят. Така финансовата подкрепа за Украйна се превръща в условие за споразумение по бюджета, който определя европейските политики, програми и плащания за седем години.
Това е политически натиск. Германия има право да защитава позицията си в преговорите, както всяка друга държава. Но когато най-голямата икономика в ЕС обвързва общия бюджет с конкретен ангажимент към Украйна, въпросът вече не е само кой колко плаща. Въпросът е дали държавите членки обсъждат общия бюджет като равноправни партньори, или той се превръща в инструмент за налагане на политическа линия.
България трябва да поиска ясен отговор какво точно се очаква от нея: участие в покриването на украинския недостиг, гаранции за общ заем или дългосрочен ангажимент в бюджета след 2028 г. Това са различни решения с различни последици. Не бива да се представят като едно и също.
И да не смесваме Украйна със Зеленски. Финансовата помощ е решение за държавата и нейните институции. Тя трябва да се обсъжда открито: каква сума, при какви условия, кой носи риска и какъв контрол ще има върху средствата.
Мерц говори от името на Германия, но подкрепата му у дома е ниска. В публикувано на 5 ноември проучване на ARD само 12% от анкетираните заявяват, че са доволни или много доволни от работата му като канцлер. Това не отменя тежестта на Германия в ЕС, но прави назидателния тон към останалите държави още по-неуместен.
Германия има достатъчно свои проблеми, които да решава. Европейският съюз не е ничия колония, а общност от държави, които трябва да договарят общите си приоритети. България не е длъжна да казва „да“ само защото Берлин поставя бюджета на карта.
