Да сте чули по време на протестите, доколкото въобще ги има в Бургас, някой да повдигне въпроса за събаряне паметника на Альоша? Няма и да чуете, въпреки че времето сега е много удобно. Всеки иска оставка за нещо, защо да не поиска и събарянето на мемориала. Хем ще натрие носа на "червените боклуци", хем ще се изкара и демократ от дъното на душата си. И без това на всекидневните разходки из София сред протестиращите битува мнението, че сме част от голямата конспирация за създаванне на т.нар. Евразия с център Москва, към която Путин искал да ни приобщи. Е, сега е времето да му покажем, че българите сме си баш западняци. Само, че без пари, с едните голи европейски ценности, които в днешно време се свеждат до това да мечтаем на глас за големите европейски заплати, да излъжем тяхната социална система с помощи за мързел, да пушим кент и да ядем тик-так. Ако това е постижимо, докарването на европейския стандарт на живот на родна земя без да броим достъпните вече дребни корекомски стоки, е трудна задача.
Преди време Доган беше казал, че пътят на България към Европа минава през Босфора. Оказа се, че не е бил прав. Времето показа, че може и да минава през Москва. Не за усвояване на изконнните демократични ценности, а за усвояване на техните заплати и пенсии. С уговорката обаче, че това не важи за цяла България, а само за частта й, която граничи с морето. Защото тя е най-харесвана от руснаците, които през последните години масово си влагат парите в имоти, в обзавеждане, стоки за бита, храна, дрехи и т.н. И какво излиза, че някогашният очукан братушка, на който едно време се смеехме, че купува на килограм моряшки фланелки и дънки "Панака", сега вече, под формата не пенсионер движи бургаската икономика. Защото си е продал единия апартамент в Москва и с парите си е купил къща или двойно по-голям дом по морето ни, хубаво му е тук на топло и си харчи на воля руската пенсия. Едва ли без него или децата му, молове, магазини и брокерски къщи щяха да работят на пълна пара в Бургас. Досега половината от тях да са хлопнали кепенци. Освен това братушката вече инвестира и в крупни производства. Руското обединение "Мостовик" подписа договор с общината, че ще налее 140 млн. лв. в океанариум с акули /друг е въпросът какво ще излезе накрая/, онзи ден друга компания обяви, че открива фабрика за хирургически материали. Е как на такъв инвеститор и на сънародниците му да им вземеш Альошата, пък бил той и символ на окупатор. Ако преди е бил такъв, сега е инввеститор. И току виж се разсърдил и избягал в друга държава да си харчи парите. Това подсъзнателно го усеща и дребния сладоледаджия по "Богориди", и крупният строител със стотици непродаваеми допреди 2 години апартаменти. Знаят го и управниците, и демократите русофоби. Защото гладът се оказва по-силен от едната вяра, пък била тя и в светлото европейско бъдеще. 
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Да сте чули по време на протестите, доколкото въобще ги има в Бургас, някой да повдигне въпроса за събаряне паметника на Альоша? Няма и да чуете, въпреки че времето сега е много удобно. Всеки иска оставка за нещо, защо да не поиска и събарянето на мемориала. Хем ще натрие носа на "червените боклуци", хем ще се изкара и демократ от дъното на душата си. И без това на всекидневните разходки из София сред протестиращите битува мнението, че сме част от голямата конспирация за създаванне на т.нар. Евразия с център Москва, към която Путин искал да ни приобщи. Е, сега е времето да му покажем, че българите сме си баш западняци. Само, че без пари, с едните голи европейски ценности, които в днешно време се свеждат до това да мечтаем на глас за големите европейски заплати, да излъжем тяхната социална система с помощи за мързел, да пушим кент и да ядем тик-так. Ако това е постижимо, докарването на европейския стандарт на живот на родна земя без да броим достъпните вече дребни корекомски стоки, е трудна задача.
Преди време Доган беше казал, че пътят на България към Европа минава през Босфора. Оказа се, че не е бил прав. Времето показа, че може и да минава през Москва. Не за усвояване на изконнните демократични ценности, а за усвояване на техните заплати и пенсии. С уговорката обаче, че това не важи за цяла България, а само за частта й, която граничи с морето. Защото тя е най-харесвана от руснаците, които през последните години масово си влагат парите в имоти, в обзавеждане, стоки за бита, храна, дрехи и т.н. И какво излиза, че някогашният очукан братушка, на който едно време се смеехме, че купува на килограм моряшки фланелки и дънки "Панака", сега вече, под формата не пенсионер движи бургаската икономика. Защото си е продал единия апартамент в Москва и с парите си е купил къща или двойно по-голям дом по морето ни, хубаво му е тук на топло и си харчи на воля руската пенсия. Едва ли без него или децата му, молове, магазини и брокерски къщи щяха да работят на пълна пара в Бургас. Досега половината от тях да са хлопнали кепенци. Освен това братушката вече инвестира и в крупни производства. Руското обединение "Мостовик" подписа договор с общината, че ще налее 140 млн. лв. в океанариум с акули /друг е въпросът какво ще излезе накрая/, онзи ден друга компания обяви, че открива фабрика за хирургически материали. Е как на такъв инвеститор и на сънародниците му да им вземеш Альошата, пък бил той и символ на окупатор. Ако преди е бил такъв, сега е инввеститор. И току виж се разсърдил и избягал в друга държава да си харчи парите. Това подсъзнателно го усеща и дребния сладоледаджия по "Богориди", и крупният строител със стотици непродаваеми допреди 2 години апартаменти. Знаят го и управниците, и демократите русофоби. Защото гладът се оказва по-силен от едната вяра, пък била тя и в светлото европейско бъдеще. 
